Рутинни кръвни изследвания може да дават ранни сигнали за колоректален рак при хора под 45 години
Рутинни кръвни изследвания може да съдържат неочаквани сигнали за вероятността от колоректален рак при хора под 45-годишна възраст. Нов анализ установява, че по-ниските стойности на два широко изследвани чернодробни ензима, AST и ALT, се свързват с по-голяма вероятност за диагностициране на заболяването в ранна възраст, съобщава CNN.
Резултатите са от анализ на Epic Research, изследователското звено на компанията за здравен софтуер Epic. Данните все още не са публикувани в рецензирано научно списание и специалистите подчертават, че установената връзка не доказва, че ниските стойности на двата ензима причиняват рак или че трябва да се използват самостоятелно като маркер за заболяването.
Става дума за аспартат аминотрансфераза (AST) и аланин аминотрансфераза (ALT), показатели, които често са част от рутинните кръвни изследвания. В клиничната практика вниманието обикновено е насочено към повишените им стойности, тъй като те могат да бъдат ранен сигнал за увреждане, възпаление или заболяване на черния дроб, понякога още преди появата на симптоми.
Именно затова посоката на установената зависимост е изненадала изследователите.
„Клинично сме свикнали да следим за високи стойности на чернодробните ензими, затова фактът, че ниските AST и ALT се свързват с по-голяма вероятност за колоректален рак в ранна възраст, привлече вниманието ни“, обяснява Керстен Бартелт, клиницист и изследовател в Epic Research.
Анализът включва здравните данни на повече от 11 000 души на възраст между 18 и 44 години в САЩ. Всеки от тях е преминал първото си изследване за колоректален рак между 2017 и 2025 г. и е имал поне едно изследване на AST или ALT през трите години преди това.
Изследователите сравняват лабораторните показатели на хората, диагностицирани с колоректален рак в рамките на една година след изследването, с тези на участниците, при които заболяването не е установено.
Резултатите показват, че при хората със стойности на AST под 14 единици на литър вероятността да бъдат диагностицирани с колоректален рак в ранна възраст е била с 65% по-висока в сравнение с участниците със стойности между 14 и 29 единици на литър.
При ALT зависимостта е сходна. Стойности под 14 единици на литър са били свързани с 68% по-висока вероятност за диагноза спрямо стойности между 14 и 29 единици на литър.
Изследователите са използвали диапазона от 14 до 29 като сравнителна стойност, тъй като той попада в средната част на наблюдаваните нива в анализа.
Интересна е и зависимостта при по-високите стойности. AST от 30 единици на литър или повече е бил свързан с 22% по-ниска вероятност за диагностициране на колоректален рак, а ALT от 30 или повече – с 29% по-ниска вероятност.
Това обаче не означава, че по-високите стойности на чернодробните ензими са защитни или че хората трябва да се стремят да ги повишават.
„AST и ALT не са показатели, които бихме препоръчали на някого да се опитва да повиши. Нищо в нашето проучване не показва, че промяната им би променила риска от рак“, подчертава Бартелт.
Според нея стойностите вероятно отразяват други процеси в организма. Ниските AST и ALT могат например да бъдат свързани с по-ниска мускулна маса, хранителни фактори, физическо състояние или други особености на метаболизма. Самото изследване обаче не е било създадено така, че да установи причината за наблюдаваната зависимост.
Учените са анализирали и как промяната в стойностите на двата ензима през предходните три години се свързва с вероятността за диагноза.
Повишаването на AST във времето е било свързано с 27% по-ниска вероятност за колоректален рак в сравнение със стабилните стойности. При повишаване на ALT вероятността е била с 26% по-ниска. При понижаване на AST или ALT във времето обаче не е установена статистически значима зависимост в нито една от двете посоки.
Изследователите са проверили дали подобна връзка съществува и при други показатели, които често се изследват рутинно, включително холестерол, триглицериди и калий. При тях не е установена асоциация с колоректален рак в ранна възраст.
Особено важно уточнение е, че стойностите на AST и ALT, определени като „ниски“ в анализа, невинаги биха били смятани за отклонение в клиничната практика.
„Нивата на AST и ALT, описани като ниски в това проучване, по принцип биха били разглеждани клинично като нормални стойности“, посочва д-р Даниел Съсман, ръководител на клиниката за превенция при висок риск по гастроентерология в Sylvester Comprehensive Cancer Center към University of Miami Health System.
Според него именно това налага особена предпазливост при интерпретацията на резултатите. Референтните стойности могат да се различават и между отделните лаборатории.
„Неочакваните резултати със сигурност могат да поставят важни научни въпроси, но същевременно изискват особено внимателно потвърждение“, отбелязва Съсман.
Има и друго съществено ограничение на анализа. Рутинният скрининг за колоректален рак при хора със среден риск в САЩ започва на 45-годишна възраст. Участниците в настоящото изследване обаче са били между 18 и 44 години.
Не е ясно защо всеки от тях е преминал колоноскопия или друг тест за колоректален рак. Възможно е причината да е била фамилна обремененост, наличие на симптоми или други фактори, които са ги поставяли в по-висок риск.
„Предполагам, че тези пациенти са имали някакъв симптом и са били насочени по-скоро към диагностична колоноскопия, отколкото към стандартна скринингова колоноскопия“, коментира Бартелт.
Това означава, че изследваната група може да не е напълно представителна за всички хора под 45 години.
Въпреки ограниченията резултатите привличат внимание на фона на продължаващото увеличаване на случаите на колоректален рак сред по-младите хора. В САЩ заболяването вече е водещата причина за смърт от рак сред хората под 50-годишна възраст.
Защо честотата му се увеличава именно в по-младите възрастови групи, остава един от големите нерешени въпроси в онкологията и гастроентерологията.
Сред обсъжданите възможни фактори са фамилната обремененост и генетиката, затлъстяването и метаболитното здраве, начинът на хранене, недостатъчната физическа активност, промените в чревния микробиом, употребата на антибиотици и забавеното разпознаване на симптомите при по-млади пациенти. Нито един от тях обаче не обяснява напълно наблюдавания ръст.
Според гастроентеролога д-р Марк Фенстър, който не е участвал в анализа, новите резултати могат да разширят търсенето на възможни ранни сигнали.
„Ако има маркери, които могат да ни насочат към правилните пациенти за изследване, това би било важно“, посочва той. По думите му рутинно събираните метаболитни и хранителни показатели може да съдържат полезна информация, която досега не е била разглеждана в този контекст.
Той обаче предупреждава, че настоящите резултати трябва да се разглеждат като сигнал за бъдещи изследвания, а не като доказателство, че ниските AST и ALT са самостоятелни рискови фактори.
„Не искам хората да видят нисък AST или ALT и изведнъж да решат, че това означава, че ще развият рак на дебелото черво или че трябва да направят нещо различно“, подчертава Фенстър.
Интересът към възможната връзка между чернодробните ензими и колоректалния рак не започва с настоящия анализ.
По-ранно проучване, публикувано в International Journal of Cancer и включващо повече от 375 000 души във Великобритания, също установява, че по-високите стойности на AST и ALT, които до голяма степен остават в нормални граници, са свързани с по-нисък риск от колоректален рак.
Двете изследвания имат различна цел. Британското проучване разглежда връзката между нивата на чернодробните ензими и дългосрочния риск от заболяването, докато новият анализ търси възможни сигнали в рутинните кръвни изследвания за вече недиагностициран колоректален рак при хора под 45 години.
Въпреки различията и двете наблюдават обратна зависимост между AST и ALT и колоректалния рак.
Според Мингян Сонг, доцент в Harvard T.H. Chan School of Public Health и автор на по-ранното изследване, резултатите поставят въпроса дали функцията на черния дроб и неговият метаболитен капацитет могат да имат по-голямо значение за развитието на колоректален рак, отколкото се е предполагало досега.
Една от хипотезите е, че при иначе здрави хора по-ниските стойности на AST и ALT могат да отразяват по-нисък функционален и метаболитен капацитет на черния дроб, което от своя страна би могло да означава по-голяма чувствителност към определени токсини и канцерогени. Това обаче остава хипотеза и не е доказан механизъм.
Новите резултати не променят настоящите препоръки за профилактика и скрининг.
В САЩ хората със среден риск се съветват да започнат редовен скрининг за колоректален рак на 45-годишна възраст. При хора с фамилна обремененост, определени заболявания, други рискови фактори или симптоми изследванията могат да започнат по-рано.
През май Американското онкологично дружество за първи път включи и кръвно базирани тестове сред възможностите за скрининг при хора на 45 и повече години със среден риск, които не са преминали или са отказали визуални изследвания и тестове на изпражненията. Препоръчваният кръвен тест Shield е специализиран скринингов тест и не е част от стандартните рутинни кръвни изследвания.
Колоноскопията остава златният стандарт, а кръвните тестове не я заменят. Положителният резултат от кръвен скринингов тест също трябва да бъде последван от своевременна колоноскопия.
Специалистите не препоръчват хора под 45 години без други показания да започват скрининг единствено заради ниски стойности на AST или ALT. Нито препоръчват опити тези стойности да бъдат повишавани.
Засега значението на новите данни е преди всичко изследователско. Те поставят въпроса дали в рутинните лабораторни резултати не се съдържа информация, която в комбинация с други фактори един ден би могла да помогне за по-точното идентифициране на по-млади хора с повишен риск.
„Не смятаме, че ниските стойности са причината“, посочва Калеб Кокс, ръководител на изследователската дейност в Epic. „Те могат да ни насочат към нещо, което едновременно води до по-ниски AST и ALT и стои в основата на увеличаването на колоректалния рак сред по-младите хора.“
Засега препоръката остава непроменена: хората да следват утвърдените насоки за скрининг, а при симптоми, фамилна обремененост или други рискови фактори да обсъдят с лекар необходимостта от по-ранно изследване.
