След одити и дългове: МЗ въвежда нов контрол в държавните болници

Държавните болници с над 50% държавно участие са натрупали задължения за повече от 426 млн. евро, а просрочените плащания към края на първото тримесечие на 2026 г. надхвърлят 21 млн. евро. Това стана ясно от представен от министъра на здравеопазването Катя Ивкова подробен анализ на финансовото състояние на държавните лечебни заведения.

По думите ѝ Министерството на здравеопазването предприема серия от спешни мерки за ограничаване на финансовия риск и прекратяване на лоши управленски практики. Сред тях са забрана за откриване на нови кредитни линии за рефинансиране или покриване на текущи разходи, задължително одобрение от министъра при залагане на вземания към НЗОК и нов ред за управление на свободните средства на болниците чрез избор между поне три банкови оферти.

На фона на тежкото финансово състояние на редица лечебни заведения Министерството отчете и значителни възнаграждения на ръководствата им. Според представените данни в някои болници месечните заплати на изпълнителните директори надхвърлят възнагражденията на президента, министър-председателя и министъра на здравеопазването. Представителите на държавата в съветите на директорите получават между 2000 и 4500 евро месечно.

„Разпоредила съм да се стартира преразглеждане на методиката за формиране на възнагражденията, за да се прекрати практиката лечебни заведения в лошо финансово състояние да изплащат необосновано големи суми на членовете на съветите на директорите“, заяви министър Ивкова. По думите ѝ занапред възнагражденията ще бъдат обвързани с постигнатите резултати.

Звено „Вътрешен одит“ към Министерството на здравеопазването е извършило 22 проверки от началото на годината до края на май, като част от тях са били насочени към прилагането на Наредба №10 за доставката на неразрешени за употреба в България лекарствени продукти. Одиторите са установили липса на вътрешни правила, недостатъчен контрол върху доставките, нарушения при съхранението на документация и случаи, при които доставките са извършвани по рамкови договори само с един участник.

Проверките са обхванали шест водещи университетски и специализирани болници. Констатирани са слабости в предварителния контрол, несъответствия между информационните системи и нарушения на изискванията за съхранение на документацията, която в някои случаи се е намирала в счетоводствата вместо в болничните аптеки.

Министерството е започнало и пълна ревизия на нормативната уредба за доставките по Наредба №10. Проектът за промени вече е публикуван за обществено обсъждане.

Сред проверяваните дружества е и държавният производител на ваксини „Бул Био – НЦЗПБ“. Според данните предприятието е приключило последната година със загуба от над 570 хил. лв., а нереализираният износ заради отложени доставки по договори с УНИЦЕФ възлиза на над 9,2 млн. лв. Одитът е установил пропуски във вътрешните правила за управление на плащанията и задълженията, а паралелно със здравното министерство проверки извършва и Световната здравна организация.

Всички одитни доклади, свързани с нарушения по Наредба №10, договори за съвместна дейност и управлението на „Бул Био“, са изпратени до прокуратурата, Агенцията за държавна финансова инспекция и органите на икономическата полиция.

Министерството представи и анализ на разходите в здравеопазването за периода 2021–2025 г., който показва значителен ръст на публичното финансиране. Средствата за извънболнична помощ са нараснали със 114%, за болнична помощ – с 67%, а за лекарства и медицински изделия – с близо 67%.

Въпреки увеличеното финансиране натискът върху системата остава висок. Само през 2025 г. са отчетени над 1,22 млн. хоспитализации, повече от половината от които по спешност, над 5 млн. болнични дни, близо 124 хил. решения на ТЕЛК и повече от 21 млн. отпуснати рецепти.

Като част от планираните реформи Министерството на здравеопазването ще започне инвентаризация и преиздаване на разрешителните за дейност на лечебните заведения, като във всеки документ ще бъде вписан точният брой легла по нива на компетентност. Предвиждат се и промени в Закона за лечебните заведения, дигитализация на Националната здравна карта и въвеждане на ежедневно електронно наблюдение върху използваемостта на болничните легла чрез НЗИС.

По данни на министерството към момента средната използваемост на леглата в страната е едва 55,78%, което според здравния министър налага по-строг контрол преди разкриването на нови структури и сключването на нови договори с НЗОК.