Супербактериите и икономиката: Европа и България в капана на антимикробната резистентност

Аркади Шарков е макроикономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и съосновател на платформата Health Metrics, с опит в здравните политики, насочени както към публичния, така и към частния сектор. Магистър по публични политики със специализация по международна търговия и право от Университета в Маастрихт и Университета на ООН (United Nations University). В момента е докторант в СУ „Св. Климент Охридски“ и преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси. Член е на Управителния съвет на „Съветът за мозъчно здраве“.

Антимикробната резистентност (AMR) отдавна не е само тема за микробиолозите – тя се превръща в структурен риск за европейските икономики. В ЕС резистентните инфекции водят до над 35 000 смъртни случая годишно и генерират допълнителни разходи за здравните системи от около 1,1 млрд. евро годишно. Зад тези числа стоят по-дълги хоспитализации, по-скъпи терапии и загубени години трудоспособен живот – всичко това в момент, когато Европа вече старее и се бори за всяка точка производителност.

Тихата пандемия с висока цена

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) годишната икономическа цена на AMR в 34 развити държави (включително членките на ЕС/ЕИП) достига около 66 млрд. щ. д. – приблизително 28,9 млрд. щ. д. директни разходи на здравните системи и 36,9 млрд. щ. д. загуби за икономиката под формата на по-ниска продуктивност и отпадане от пазара на труда. Това означава, че „тихата пандемия“ на резистентността се конкурира по ефект с рецесия от среден мащаб, но без да бъде призната като такава в публичния дебат.

Няколко нови модела за глобални сценарии до 2050 г. показват, че при сценарий „без промяна“ разходите за здравеопазване заради резистентни инфекции могат да нараснат повече от два пъти, а загубите за световната икономика да се измерват в трилиони долари годишно. Особено уязвими са икономики с вече напрегнати здравни бюджети и ниско доверие в институциите – профил, в който се вписват много държави от Централна и Източна Европа.

На микрониво за болниците картината е още по-конкретна: лечението на пациент с резистентна инфекция може да струва между 10 000 и 40 000 щ. д. повече в сравнение със сходна инфекция от чувствителен патоген заради по-скъпи медикаменти, интензивни грижи и удължен престой. Така AMR директно „изяжда“ ресурси, които биха могли да бъдат вложени в превенция, иновации или модернизация на инфраструктурата.

България: висока употреба, висока резистентност, бавни политики

България е парадоксален пример: разходите за здравеопазване като дял от БВП са относително ниски, но употребата на антибиотици дълго време беше сред най-високите в ЕС. Данни на ECDC за 2021 г. показват обща антибиотична консумация в извънболничната помощ от порядъка на над 20 дефинирани дневни дози (DDD) на 1000 души на ден – в горния сегмент на европейската класация. Едновременно с това България поддържа по-високи от средните за ЕС нива на резистентност за редица ключови бактерии – антибиотик комбинации. 

Този модел – много широкоспектърни антибиотици, честа употреба „за всеки случай“ и исторически толеранс към самолечение – води до ситуация, в която страната е „нетен вносител“ на резистентност: високи нива на устойчиви щамове, но ограничен капацитет за системен отговор. Продължава да липсва приет актуализиран и реално прилаган национален план за AMR, а политиките се изчерпват с кампании за информираност и отделни регионални инициативи.

Последните три години обаче носят първи по-сериозни институционални промени. Въвеждането на задължителни електронни рецепти за антибиотици води до бързо намаляване на продажбите – в някои ранни наблюдения спадът надхвърля 25 – 30 % в рамките на седмици. По-структурни анализи върху данни на IQVIA показват устойчив приблизително 10% кумулативен спад в продажбите на антибиотици в общата практика между 2022 и 2024 г., или над 1,1 млн. по-малко опаковки. Това е важен сигнал, че една сравнително проста регулаторна мярка – дигитален контрол и проследимост – може да промени поведението както на лекари, така и на пациенти.

Въпреки това България остава без цялостна, финансирана и междусекторна стратегия тип „One Health“. Липсата на устойчив национален план означава, че мерките са фрагментирани: отделно в болничния сектор, отделно в общата практика, с ограничен фокус върху употребата на антибиотици в селското стопанство и минимален акцент върху околната среда.

„Счупеният“ пазар за антибиотици

Икономиката на фармацевтичното производство допълнително усложнява картината. От обществена гледна точка новите антибиотици трябва да се използват възможно най-малко – като „пожарогасители“ за най-тежките случаи, за да не възникне бързо резистентност. От бизнес гледна точка това означава ниски продажби и слаба възвръщаемост при много висок риск и дълъг период на разработка. Резултатът е класически пазарен провал.

През последното десетилетие именно малки и средни компании водят вълната от иновации, но редица от тях се оказват финансово нежизнеспособни веднага след регулаторен успех. Днес глобалният „pipeline“ от нови антибиотици, насочени срещу приоритетни резистентни патогени, остава ограничен – значително по-малък от този при онкологичните лекарства, въпреки че смъртността и икономическата тежест от AMR в някои сценарии се доближават до онкологията. Това означава, че без промяна в модела на възнаграждение за иновации, системата ще продължи да разчита на стари молекули, които постепенно губят ефективността си.

Цели, ваучери и „абонаментни“ модели

На фона на тези тенденции Европейският съюз засили политическия фокус върху AMR. През 2023 г. Съветът на ЕС прие препоръка с конкретни цели до 2030 г.: намаляване с 20% на общата употреба на антибиотици, гарантиране, че поне 65% от употребата е с антибиотици от първа линия, както и съществено намаляване на честотата на ключови резистентни патогени (MRSA, резистентна E. coli, K. pneumoniae и др.). 

Последният доклад на ECDC от 2024 г. показва, че напредъкът е смесен: в някои категории има лек спад, но при други – като Klebsiella pneumoniae – честотата на инфекции се е увеличила с около 61% през периода 2019 – 2024 г. С други думи, Европа все още не е на траектория, която да гарантира изпълнение на повечето цели до 2030 г.

Паралелно с това тече реформа на фармацевтичното законодателство на ЕС. Европейската комисия предлага въвеждане на преносим ваучер за допълнителна защита на данните/пазара (TEV) за разработчиците на нови антимикробни лекарства – инструмент, който удължава срока на ексклузивност за друго лекарство в портфолиото и може да бъде продаван между компании. Идеята е да се създаде „pull“ стимул, който компенсира ограничения обем на продажбите на новия антибиотик.

Паралелно се дискутират и т.нар. абонаментни или Netflix модели, при които държавите плащат фиксирана годишна сума за достъп до нов антибиотик независимо от реално използваните количества. Така приходът на компанията става предвидим и се разкачва от обема, докато клиницистите могат да останат стриктни в антибиотичната политика. Първи пилоти вече има в страни като Обединеното кралство и Швеция; в ЕС върви дебат как подобни модели да бъдат скалирани на ниво съюз.

Къде е България в тази картина?

България е част от този европейски контекст, но остава по-скоро реактивен, отколкото проактивен играч. Електронните рецепти показаха, че регулаторни и дигитални инструменти могат реално да намалят свръхупотребата на антибиотици. Логичната следваща стъпка е изграждане на национална програма за AMR, интегрираща:

• амбициозни цели за употреба на антибиотици, съгласувани с европейските;
• финансиран надзор и лабораторен капацитет за резистентност;
• строги болнични политики за резервните антибиотици;
• строги политики и изисквания срещу вътрешноболничните инфекции;
• контрол и поетапно ограничаване на употребата при животни;
• участие в общоевропейски схеми за „абонаментно“ осигуряване на нови антибиотици.

Икономическата логика е ясна: сравнително ограничени годишни инвестиции в тези направления могат да предотвратят бъдещи разходи за хиляди допълнителни хоспитализации и загубени работни години. За страна с ограничен здравен бюджет AMR е типичен пример за cost of inaction – цената на бездействието е по-висока от цената на реформите.