СЗО: Над 200 000 души са загинали от жегите в Европа за четири години

Екстремните горещини са отнели живота на над 200 000 души в Европа през последните четири години, като почти всички тези смъртни случаи са били предотвратими. Това предупреди регионалният директор на Световната здравна организация за Европа Ханс Клуге при представянето на новите насоки на организацията за действие при горещи вълни, съобщава Euronews.

По думите му климатичните промени вече представляват непосредствена заплаха за общественото здраве, а най-смъртоносното им проявление са именно екстремните жеги.

„Горещите вълни вече не са необичайни метеорологични явления. Те се превръщат в повтаряща се криза, която причинява страдание, отнема човешки животи и поставя под натиск здравните системи и инфраструктурата“, заяви Клуге.

Според данните на СЗО Европа е сред регионите, които се затоплят най-бързо в света, а честотата и интензивността на горещите вълни продължават да нарастват. Най-много смъртни случаи, свързани с екстремните температури, са регистрирани в Италия, следвана от Испания, Германия и Гърция. По отношение на смъртността спрямо броя на населението обаче именно Гърция отчита най-високите нива на жертви.

Експертите предупреждават, че комбинацията от повишаващи се температури, урбанизация и застаряване на населението увеличава както излагането на риск, така и уязвимостта на хората към горещините. Особено застрашени са възрастните хора, пациентите с хронични заболявания, децата и жителите на големите градове, където бетонната среда задържа топлината и създава т.нар. „градски топлинни острови“.

Германският министър на околната среда Карстен Шнайдер подчерта, че защитата от жегите е и социален въпрос.

„Хората, които нямат градина, басейн или възможност да напуснат прегретите градски квартали, трудно могат да се предпазят сами от екстремните температури“, посочи той.

Въпреки че индивидуалните мерки – като избягване на престой навън в най-горещите часове, прием на достатъчно течности и охлаждане на жилищата – могат значително да намалят риска, СЗО предупреждава, че те не са достатъчни без координирани действия на институциите.

Затова организацията публикува актуализирано издание на своите планове за действие при горещини, които предлагат конкретни мерки за националните и местните власти. Сред препоръките са увеличаване на зелените площи и засенчените пространства в градовете, създаване на мрежи от охлаждащи центрове, специални програми за наблюдение на възрастни и самотно живеещи хора, както и обучение на учители, социални работници и здравни специалисти за разпознаване на симптомите на топлинен удар и други заболявания, свързани с жегите.

„Плановете за действие при горещини спасяват човешки животи. Те позволяват на градовете и държавите да предвиждат, подготвят и координират реакцията си при екстремни температури“, подчерта Клуге.

Първите насоки на СЗО за справяне с горещите вълни бяха публикувани през 2008 г., а новата версия е актуализирана с най-новите научни данни и натрупания практически опит през последните години. Според организацията без по-сериозни мерки за адаптация към климатичните промени броят на заболяванията и смъртните случаи, свързани с екстремните горещини, ще продължи да нараства през следващите десетилетия.