Войната в Близкия изток застрашава снабдяването с онкологични лекарства

Военният конфликт в Близкия изток започва да нарушава ключови логистични канали за доставки на лекарства към страните от Персийския залив, поставяйки под риск снабдяването с онкологични медикаменти и други терапии, които изискват строг температурен контрол по време на транспортиране. Фармацевтични компании вече са принудени да пренасочват полети и да търсят алтернативни сухопътни маршрути за достъп до региона, съобщават представители на индустрията. Това съобщава Reuters.

Конфликтът, който ескалира след американски и израелски удари по Иран преди две седмици и последвалите ирански атаки в региона, доведе до затваряне на ключови въздушни коридори и логистични хъбове. Това затруднява движението на стоки – от лекарства до храни и петрол.

Засега няма ясни признаци за сериозен недостиг на медикаменти, но според представители на индустрията ситуацията може бързо да се промени, ако конфликтът продължи. Държавите от Персийския залив разчитат силно на внос на лекарства, а част от медикаментите имат кратък срок на годност и изискват постоянна „студена верига“ за съхранение и транспорт, което прави продължителните сухопътни маршрути значително по-трудни за прилагане.

Ръководители на западни фармацевтични компании съобщават, че вече търсят алтернативни маршрути към региона. Част от доставките се пренасочват към летища като Джеда и Рияд в Саудитска Арабия, откъдето медикаментите се транспортират по суша до крайните пазари. Като възможни алтернативни логистични точки се разглеждат също Истанбул и Оман.

Основни летища в региона, включително Дубай, Абу Даби и Доха, бяха затворени след иранските удари, предприети в отговор на атаките на САЩ и Израел. Тези градове са ключови въздушни товарни хъбове, които свързват Европа с Азия и Африка. През тях преминава значителна част от транспортираните фармацевтични продукти, включително температурно чувствителни лекарства, превозвани от авиокомпании като Emirates и Etihad и логистични оператори като DHL. Тези медикаменти трябва да се съхраняват в строго определен температурен диапазон, за да запазят своята безопасност и ефективност.

Според Вутер Деуф, професор в Antwerp Management School, данни на индустрията показват, че повече от една пета от глобалния въздушен карго трафик – основният канал за доставка на критични и животоспасяващи лекарства и ваксини – е изложен на риск от смущения, свързани с конфликта в Близкия изток.

Представители на фармацевтичния сектор предупреждават, че изграждането на алтернативни „студени логистични коридори“, които осигуряват контролирана температура за чувствителни медикаменти, не може да се осъществи за кратко време и често изисква сложна координация между множество логистични оператори.

Друг ръководител във фармацевтична компания посочва, че вътрешни екипи вече приоритизират доставки, свързани с пациенти в критично състояние, включително терапии за онкологични заболявания. Той предупреждава, че част от температурно контролирани пратки рискуват да пропуснат транспортни връзки, ако не бъдат осигурени подходящи условия за съхранение и обработка по време на транзит.

Представител на компания за медицински изделия допълва, че първата стъпка при подобна криза е картографиране на всички пратки, които вече са в движение или са подготвени за изпращане. След това се взема решение кои товари трябва да бъдат пренасочени и дали е необходимо да се планират нови доставки.

Според същия източник част от товарите между Европа и Азия, които обичайно преминават през летищата в Дубай или Доха, вече се пренасочват през Китай или Сингапур. Морските маршрути обаче не са практична алтернатива, тъй като времето за транспорт е значително по-дълго, а Иран затвори и стратегическия Ормузки проток – един от ключовите морски търговски маршрути в региона.

„Когато има пациент, който чака спешна операция или лечение, трябва да се избере най-бързият начин за транспорт“, коментира изпълнителният директор.

Прашант Ядав, старши изследовател по глобално здраве в Council on Foreign Relations, отбелязва, че запасите от медикаменти с кратък срок на годност и температурни изисквания обикновено са около три месеца. Сред най-застрашените продукти са онкологичните лекарства, особено моноклоналните антитела.

Забавянето на доставките на онкологични терапии може да има сериозни последици за пациентите. В някои случаи пациентите могат да бъдат принудени да започнат лечението си отначало или да се изправят пред риск от прогресиране на заболяването.

Според Ядав вече има сигнали от някои клиенти, че запасите им могат да се изчерпат в рамките на четири до шест седмици, ако логистичната ситуация не се подобри.

Миналата седмица повече от 100 представители на фармацевтичната и логистичната индустрия са участвали в уебинар, организиран от логистичната група за науките за живота Pharma.Aero, за да обсъдят кризата в Персийския залив и възможните последици за глобалните вериги за доставки.

Част от логистичните оператори смятат, че секторът засега успява да се справи със ситуацията. Дороте Бехер, която отговаря за въздушната логистика в здравеопазването във freight компанията Kuehne+Nagel, посочва, че карго полети продължават да се изпълняват до Джеда, Рияд и Оман, откъдето доставките се транспортират по суша до крайните пазари.

„Засега не виждам риск запасите да намалеят драстично“, казва тя, като допълва, че товарите, свързани със здравеопазването, получават приоритет.

Поддържането на непрекъснат поток на доставките обаче изисква постоянни усилия. Доа Фаталах, главен оперативен директор на биофармацевтичната логистична компания Marken, посочва, че температурно контролираните пратки продължават да достигат до местоназначението си, но това става чрез непрекъснато пренасочване на полети в зависимост от променящите се ограничения във въздушното пространство.

Тези отклонения водят до по-дълго време за транспорт и по-високи разходи за гориво, което увеличава и транспортните такси. Освен това компаниите се налага да използват по-големи количества сух лед, за да поддържат необходимата температура на медикаментите по време на по-дългите маршрути.

Ако прекъсванията продължат, рискът за фармацевтичната индустрия ще се увеличи, предупреждават експерти, тъй като запасите в страните от Персийския залив и в части от Азия постепенно ще намаляват.

Логистичните затруднения могат да засегнат и продукти, които косвено влияят върху производството и доставката на лекарства – включително недостиг на гумени тапи за флакони, пластмасови материали за инфузионни торбички и други елементи, използвани при опаковането на медикаменти.

„Понякога проблемът не е недостиг на самото лекарство“, коментира Дейвид Уийкс, анализатор на веригите за доставки в рейтинговата агенция Moody’s. „В някои случаи липсва просто малката гумена тапа на флакона, от която се изтегля дозата.“