Защо едно лечение на Паркинсон не действа при всички пациенти?

Ново изследване показва, че болестта на Паркинсон може да не е едно заболяване, а група от различни биологични състояния, което обяснява защо едни и същи терапии не работят еднакво добре при всички пациенти. Това съобщава Reuters. 

Учени от Vlaams Instituut voor Biotechnologie и KU Leuven са използвали машинно обучение, за да открият два основни типа и пет подтипа на заболяването. Според тях това откритие може да проправи пътя към по-персонализирани терапии в бъдеще.

Болестта на Паркинсон се характеризира със затруднени движения и прогресивно увреждане на нервната система. Въпреки това, тя традиционно се разглежда като едно единно заболяване, въпреки че може да бъде причинена от мутации в множество различни гени.

Тези генетични различия могат да нарушават мозъчната функция по различни начини. Това прави разработването на универсално лечение изключително трудно – лекарство, което действа при един пациент, може да има ограничен или никакъв ефект при друг.

Според СЗО броят на хората, засегнати от Паркинсон, нараства бързо. През 2019 г. над 8,5 милиона души по света са живели с това заболяване.

„Когато лекарите или пациентите гледат заболяването, те виждат клиничните симптоми, които обединяват хората с Паркинсон“, обяснява Патрик Верстрекен, ръководител на изследването. „Но на молекулярно ниво се вижда, че те попадат в различни подкатегории. Това е важно, защото не съществува едно лекарство, което да действа върху всички тези различни механизми.“

За да проучат тези различия, учените са използвали плодови мушици с мутации в 24 гена, свързани с Паркинсон. Те са наблюдавали поведението им във времето и са анализирали данните с помощта на компютърни алгоритми, за да открият модели.

„Подходихме без предварителни очаквания как дадена мутация ще повлияе на модела. Просто наблюдавахме поведението на животните във времето“, казва Натали Кемпф, водещ автор на изследването.

Резултатите показват, че различните генетични форми на заболяването естествено се групират в отделни категории.

Откриването на подтипове може да помогне на учените да разработят по-точни терапии, насочени към конкретни групи пациенти.

„С тези подкатегории можем да търсим специфични биомаркери и да разработваме лекарства, съобразени с конкретните пациенти“, казва Верстрекен.

При тестове на потенциални терапии изследователите установяват, че лечение, което подобрява симптомите при една група, не работи при друга.

„Когато приложихме лекарство, което действа при една подгрупа, върху друга – ефект нямаше. Това показва, че могат да се създават специфични терапии за отделните подтипове“, допълва той.

Изследването е в ранен етап и е проведено върху плодови мушици, а не върху хора. Въпреки това резултатите насочват към бъдеще, в което лечението на Паркинсон ще бъде по-тясно свързано с конкретната биологична причина за заболяването при всеки пациент.

Според учените този подход може да бъде приложен и при други сложни заболявания, причинени от комбинация от генетични и фактори на околната среда.