Здравната комисия одобри бюджета на НЗОК за 2026 г., критики за липсата на реформи

С 14 гласа „за“ и 7 „против“ парламентарната Комисия по здравеопазване прие на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. По време на близо двучасовото обсъждане съсловни и пациентски организации, както и народни представители, определиха финансовата рамка като бюджет, който гарантира функционирането на системата, но не създава предпоставки за провеждане на реални реформи.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов заяви, че организацията отчита като положителни запазването на структурата на бюджета и номиналното увеличение на средствата, но според лекарското съсловие то не компенсира инфлацията, нарастващите здравни потребности и високия дял на доплащането от страна на пациентите.

По думите му особено тревожно е изоставането на извънболничната помощ, където предвиденото увеличение на средствата практически се обезсмисля от инфлацията. Според БЛС е необходимо по-сериозно увеличение на финансирането, както и мерки за привличане, обучение и задържане на медицински кадри. От съсловната организация настояха и за дебат относно увеличаване на приходите в системата чрез промяна на здравноосигурителната вноска, държавното участие и разширяване на осигурителната база.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Димитър Маринов заяви, че организацията подкрепя запазването на механизма за подпомагане на аптеките в труднодостъпни райони и на денонощните аптеки, но отбеляза, че липсата на увеличение на средствата за тази политика ще намали нейния ефект. От БФС ще настояват и за 10% увеличение на заплащането, което НЗОК изплаща на аптеките за отпускането на напълно реимбурсирани лекарства, медицински изделия и диетични храни.

От Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) определиха като положителна промяната, с която лекарствените продукти се разделят в две бюджетни групи – оригинални и генерични с биоподобни медикаменти. Според д-р Евгени Тасовски това ще осигури по-балансирано разпределение на финансовата тежест и по-голяма сигурност за наличността на лекарствата.

Председателят на Българската болнична асоциация адв. Свилена Димитрова посочи, че очакваният ръст на приходите от здравноосигурителни вноски и държавни трансфери надхвърля увеличението на разходите, поради което трябва да бъде дадена яснота как ще бъдат използвани допълнителните средства. Тя подкрепи засилването на контрола върху публичните разходи, но подчерта, че той не може да компенсира нарастващата себестойност на медицинската помощ.

Омбудсманът Велислава Делчева също отправи критики към проекта. Според нея увеличението на бюджета не води до по-високо качество на здравните услуги, а България продължава да е сред страните с най-високо доплащане от пациентите. Тя обърна внимание на необходимостта от по-добър достъп до медицинска помощ в малките населени места, както и на липсата на достатъчно средства за продължително лечение и медицински изделия. Делчева отбеляза още, че в бюджета не са предвидени средства за изграждането на Националната детска болница, с изключение на финансирането за нейното проектиране.

Председателят на здравната комисия проф. Костадин Ангелов съобщи, че между първо и второ четене ГЕРБ-СДС ще предложи поне десет промени в текстовата част на закона. По думите му бюджетът е насочен основно към изпълнение на фискални цели, а не към реализиране на стратегически политики в здравеопазването. Той обърна внимание и на намалението на средствата за персонал, което според него поставя под съмнение заявените намерения за засилване на контрола в НЗОК.

От ДПС Джевдет Чакъров коментира, че финансовата рамка запазва философията на бюджетите от последното десетилетие, като най-голям ръст отново получават болничната помощ и лекарствата. Според него увеличението за извънболничната помощ е недостатъчно и реално се изчерпва от инфлацията. Той също заяви, че между двете четения парламентарната група ще внесе свои предложения.

От „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев предупреди, че държавата постепенно намалява участието си във финансирането на здравното осигуряване на деца, пенсионери и други уязвими групи. Според него липсва стратегическа визия за развитието на системата, а колежката му Катя Панева подчерта, че бюджетът следва да бъде инструмент за провеждане на здравни политики, а не единствено финансова рамка.

Акад. Николай Денков от „Продължаваме промяната“ заяви, че между първо и второ четене трябва да бъдат предложени решения за възнагражденията на младите лекари, медицинските сестри и останалите здравни специалисти, тъй като механизмът на Колективния трудов договор не дава необходимите резултати.

От „Възраждане“ обявиха, че няма да подкрепят бюджета. Според депутата Георги Георгиев предложеният проект не се различава съществено от предходния бюджет на НЗОК.

В края на заседанието без дебати комисията одобри и законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. с 14 гласа „за“ и 6 „против“.