Експерти и пациенти предупреждават: Закриването на НСЦРЛП може да забави достъпа до лекарства

Закриването на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и прехвърлянето на функциите му към Министерството на здравеопазването крие риск от забавяне на процедурите и достъпа на пациентите до терапии. За това предупредиха експерти, представители на фармацевтичния сектор и пациентски организации на пресконференция на Българската асоциация по фармакоикономика (БАФ), представляваща ISPOR Bulgaria Chapter.

Основните опасения са свързани с мащаба и сложността на дейностите, които в момента се изпълняват от НСЦРЛП – оценка на здравните технологии, ценообразуване и реимбурсиране, фармакотерапевтични ръководства, поддържане на регистри и проследяване на терапевтичния ефект.

Проф. Генка Петрова, основател на Българската асоциация по фармакоикономика, постави въпроса дали Министерството разполага с необходимия административен капацитет да поеме тези функции.

„Ние видяхме какво се случи за едни застраховки, а представяте ли си какво ще се случи с процедурите за скъпите лекарства“, коментира тя, визирайки казуса със забавените процедури за застраховане на линейките.

Според проф. Петрова предложената промяна на практика връща системата към модела отпреди създаването на Съвета преди 13 години. По думите ѝ в Европа преобладава тенденцията оценката на здравните технологии да се извършва от самостоятелни структури.

Данните, представени от проф. Мария Димитрова, президент на ISPOR BG Chapter и член на УС на БАФ, показват мащаба на работата на Съвета. Само през 2025 г. в НСЦРЛП са постъпили 6684 процедури и са издадени 3272 решения.

Сред тях са 2899 процедури за промяна или запазване на цената на лекарства в Позитивния лекарствен списък, 839 за промени на вече включени продукти, 314 за включване на нови лекарства и образуване на цена и 955 за поддържане на реимбурсен статус.

Директорът на ARPharM Деян Денев също постави под въпрос възможността подобен обем от процедури да бъде поет от структура в Министерството.

„Основният въпрос е пациентите ще продължат ли да получават достъп. Кой би могъл да го гарантира по-добре – един колективен експертен орган или еднолично министърът, който и да е той?“, попита Денев. Според него пациентите не могат да чакат административно решение, за да започнат необходимото им лечение.

Председателят на БГФармА д-р Евгени Тасовски постави акцент върху необходимостта от предвидимост и прозрачност. По думите му в момента за одобрението на генеричен лекарствен продукт и създаването на възможност той да бъде реимбурсиран са необходими около 30 дни. Според него прехвърлянето на функциите към МЗ създава риск този процес да бъде забавен.

Най-сериозните опасения на пациентските организации са свързани именно с времето за достигане на терапиите до пациентите.

„За нас не е важно кой точно ще управлява процеса, но е важно да има експертност, да има прозрачност и да бъде чут гласът на пациентите. Искаме да имаме достъп до медикаменти“, заяви председателят на СБРЗ Боряна Ботева. Според нея НСЦРЛП трябва да бъде надграждан, вместо закриван.

Анета Драганова от АПАЗ припомни, че преди създаването на Съвета стотици терапии годишно са чакали решение, докато сега сигналите за забавени процедури са единични.

Тя постави и друг проблем – липсата на диалог между пациентските организации и изпълнителната власт. По думите ѝ организациите четири пъти са поискали среща със здравния министър Катя Ивкова и са отправили искане за среща с премиера Румен Радев, но до момента не са получили отговор.

„Не е добре да си говорим през медиите и на протести“, заяви Драганова.

От Българската асоциация по фармакоикономика обявиха, че след публикуването на конкретните нормативни промени, свързани с административната реформа, ще представят анализ на юридическите и икономическите последици от предложеното преструктуриране.