Аркади Шарков: Добавената стойност на лечебните заведения - икономически, социални и стратегически измерения

Аркади Шарков е макроикономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и съосновател на платформата Health Metrics, с опит в здравните политики, насочени както към публичния, така и към частния сектор. Магистър по публични политики със специализация по международна търговия и право от Университета в Маастрихт и Университета на ООН (United Nations University). В момента е докторант в СУ „Св. Климент Охридски“ и преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси. Член е на Управителния съвет на „Съветът за мозъчно здраве“.

През 2024 г. от Българския лекарски съюз представиха анализ за икономическия принос на лечебните заведения в страната. Числата в него се оказаха далеч по-убедителни, отколкото мнозина очакваха. Болниците, лекарските практики и другите медицински заведения не просто лекуват хора. Те движат икономика, поддържат пазар на труда, плащат данъци, а в моменти на криза се оказват единствената стена между обществото и хаоса. 

Числата зад системата

Малцина осъзнават колко голяма е здравната система като икономически субект. В около 8 900 лечебни заведения – болници, амбулатории, медицински центрове и специализирани практики работят над 106 000 души. Това е 3,5% от цялата работна сила на страната. Тези хора получават общо около 1,43 млрд. евро заплати годишно. Чрез осигурителни вноски, данък общ доход и корпоративни данъци секторът внася над 613 млн. евро в държавния бюджет – около 2% от приходната му страна. А директният икономически отпечатък на дейността им достига 3,57 млрд. евро, или 4,2% от БВП. Когато се добавят всички вторични ефекти – разходите на медицинския персонал в магазините, ресторантите и услугите, веригата на доставки за консумативи и оборудване – цифрата нараства до 5,93 млрд. евро и поддържа индиректно още 460 000 работни места в другите сектори.

Инфраструктурата: там, където България е „шампион“

С 8,5 болнични легла на 1 000 души България е на първо място в целия Европейски съюз. На 100 000 жители се падат 17,2 операционни зали – отново най-много в ЕС. КТ скенерите са с цели 50% повече от европейската норма. Мрежата от 340 болници и около 2 000 извънболнични заведения осигурява физически достъп, за какъвто много по-богати страни само мечтаят. Дебатируемо е, разбира се, дали това е позитив или тежест за страната.

Проблемите обаче са съвсем реални

Зад тази инфраструктурна мощ се крие тревожна картина. Лекарите в България са едни от най-възрастните в Европа – 54% от практикуващите са над 55 години, при средно 36% за ЕС. Близо всеки пети вече е надхвърлил пенсионната възраст. Ако тенденцията не се обърне, в рамките на едно десетилетие страната ще загуби значителна част от медицинския си капацитет, без да има кой да го наследи.

Медицинските сестри са друга открита рана. С 3,7 на 1 000 души България е предпоследна в ЕС при средно 7,1 – дефицит, който всеки пациент усеща в болничния коридор. Очакваната продължителност на живота от 74 години изостава с 7 години от европейската средна стойност. И докато ЕС харчи средно около 10% от БВП за здравеопазване, България остава трайно между 7 и 8,6%. Ако тези тенденции се запазят, приносът на сектора към националния продукт ще спадне от 4,2% на 3,7% до 2027 г. Добавяйки към това дълбоките регионални неравенства – от 2,6 лекари на 1 000 души в Кърджали до 7,2 в Плевен – и картината се очертава достатъчно ясно – система с инфраструктурен потенциал над европейската норма, но в демографска и финансова безизходица.

Когато болницата е двигател на растежа

На европейско ниво здравеопазването отдавна е надхвърлило рамката на „социален ангажимент”. В повечето страни членки то генерира между 8 и 10% от БВП и осигурява над 15 милиона работни места – лекари, инженери, фармаколози, логистици, администратори. Болниците са сред основните центрове на технологична иновация. Там се провеждат клинични изпитвания, прилагат се нови терапии, въвежда се диагностика, която след това се тиражира в целия свят. Всяко евро, инвестирано в болнична инфраструктура, се мултиплицира в строителния, производствения и технологичния сектор по логиката на класическия инвестиционен мултипликатор.

Здравето като конкурентно предимство

Косвените ефекти от добре функциониращата здравна система са също толкова важни, колкото и преките, макар и по-трудно видими. Страните с по-здраво население регистрират средно с 20-30% по-малко загубени работни дни поради болест – директна икономическа печалба, която рядко попада в изчисленията. Когато хората живеят по-дълго и по-здравословно, те остават на пазара на труда по-дълго, намалявайки натиска върху пенсионните системи и компенсирайки демографския спад. Продуктивността расте заедно с физическото и когнитивното благополучие. 

Около здравната система се върти и цяла галактика от свързани индустрии. Фармацевтичният сектор в ЕС генерира над 250 млрд. евро годишно и е сред най-изследователски интензивните в света. Болниците са неговите основни партньори и клиенти. Биотехнологиите и медицинските изделия са залогът на следващото поколение европейска индустриална конкурентоспособност. А медицинският туризъм, например към Унгария, Полша, Германия, Чехия привлича стотици хиляди пациенти отвъд границите, като показва, че качественото здравеопазване може да се превърне в износна индустрия. За България, с нейните традиции в балнеолечението и нарастващия интерес отвън, потенциалът тепърва предстои да бъде оползотворен.

Критична инфраструктура – не само на думи

Директивата на Европейския съюз за критична инфраструктура от 2022 г. поставя здравеопазването в едно редица с енергетиката, транспорта и телекомуникациите. Тук логиката е следната – разрушаването на болничната мрежа е функционално равностойно на спирането на тока или блокирането на пристанищата. Обществото не може да функционира без нея. Нито в мирно време, нито в криза.

Последните две десетилетия предоставиха повече от достатъчно доказателства. По време на пандемията от COVID-19 болниците удържаха натиск, за какъвто нито една система не беше проектирана, и предотвратиха разпадането на обществения ред в момент, в който много останали институции временно престанаха да функционират. Страните с повече легла, сред тях и България, се справиха с пиковете по-добре. При природни бедствия, земетресения, наводнения, горски пожари незабавният медицински отговор е условие за ограничаване на жертвите и запазване на социалната стабилност. А войната в Украйна постави точка след въпроса дали военно-медицинският капацитет е съставка на отбранителната способност на нацията. Да, той е. НАТО и ЕС вече изискват конкретен медицински резерв и стандарти за военно-цивилна оперативна съвместимост. Заплахата от биотероризъм добавя още едно измерение. За разлика от конвенционалните атаки, биологичните изискват специализирана болнична готовност, която не може да се изгради за седмица.

Демографията е сигурност

Но може би най-рядко обсъжданото измерение е демографско-стратегическото. Здравето на нацията е фундаментален ресурс. Невидим в баланси, но определящ всичко останало. При страна като България, която губи население с тревожни темпове, инвестицията в здравеопазване е инвестиция в националния капацитет в най-прекия смисъл на думата. Здравото население работи, плаща данъци и поддържа армията. Застаряващото лекарско съсловие е директна заплаха за националната сигурност. Това не е метафора, а факт, защото точно тази прослойка ще трябва да осигури медицинската готовност при следващата голяма криза. Очакваната продължителност на живота от 74 години при средно 81 за ЕС не е само показател в здравна статистика. Тя означава, че страната системно губи своите граждани по-рано и тази загуба не може да бъде компенсирана нито от пенсионни реформи, нито от имиграционна политика.

Никак не е случайно, че стратегическите документи на ЕС и НАТО все по-последователно третират здравеопазването не като социална политика, а като инструмент на суверенитета.

Заключение

Лечебните заведения са архитекти на три вида национална сила едновременно – икономическа, социална и стратегическа. Те генерират над 5,93 млрд. евро за националната икономика, поддържат над половин милион работни места и внасят над 613 млн. евро в публичните финанси. Те пазят трудовия потенциал на нацията и защитават уязвимите. И те са неотделима съставка на критичната инфраструктура, без която нито кризите не се управляват, нито обществата оцеляват.

Данните за България описват система, която е по-силна, отколкото изглежда и по-уязвима, отколкото очакваме. Инвестицията в задържане на лекарите, в подготовка на следващото поколение медицински специалисти и в достигане на европейските нива на финансиране не е въпрос на здравна политика. Тя е въпрос на това каква държава искаме да бъдем след 2030 г. Инвестицията в здравеопазване не е разход. Тя е стратегически избор.

*Данни: IQVIA, „Икономически принос на лечебните заведения в България”, изготвено за Български Лекарски Съюз, март 2024 г. Допълнителни източници: Евростат, Национален статистически институт, Министерство на финансите.