ББА: Недостигът на кръв е системен проблем, необходимо е устойчиво решение

Пациентите не трябва да бъдат задължавани да осигуряват кръводарители като условие за хоспитализация или операция, но държавата трябва да гарантира механизъм, чрез който лечебните заведения да разполагат с необходимите количества кръв. Това заявяват от Българската болнична асоциация (ББА) по повод позицията на Министерството на здравеопазването за практиката болници да изискват дарителски бележки.

От Асоциацията подчертават, че подкрепят принципа пациентите да не бъдат задължавани да търсят кръводарители, за да получат лечение. Според ББА обаче е необходимо да бъде даден ясен отговор как ще се осигурява необходимият кръвен резерв, когато наличните количества не са достатъчни.

„Когато една болница е търсила съдействие за намиране на кръводарители, тя не е търсила тази кръв за себе си. Търсила я е за пациентите си“, посочват от организацията.

От ББА обръщат внимание, че при определени операции осигуряването на необходимия кръвен резерв е част от изискванията за безопасност. При недостиг лечебните заведения се изправят пред реален проблем – дали да отложат интервенцията, или да я извършат без гаранция, че при възникване на тежко кървене необходимата кръв ще бъде налична.

Затова Асоциацията е поискала от Министерството на здравеопазването спешни и конкретни указания, както и среща, на която да бъде обсъден устойчив механизъм за осигуряване на необходимите количества кръв за лечебните дейности.

„Искаме решение, което защитава пациента не само административно, а реално“, заявяват от ББА и предупреждават, че най-неблагоприятният сценарий би бил пациентът вече да не бъде молен да търси кръводарители, но операцията му да бъде отложена заради липса на кръв.

Позицията на Българската болнична асоциация идва след като Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) постави пред Министерството на здравеопазването въпроса за практиката лечебни заведения да изискват от пациенти определен брой кръводарители или дарителски бележки като условие за хоспитализация или планова операция.

Повод за сигнала беше конкретен случай, при който лечебно заведение е отказало да признае кръводаряване, извършено в РЦТХ – Стара Загора, с аргумента, че дарителите трябва да са дарили кръв в София, Перник, Кюстендил или Благоевград.

В отговор до АПАЗ Министерството на здравеопазването заяви, че пациентите и техните близки не трябва да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители като предварително условие за хоспитализация или операция. Според ведомството дарителската бележка не може да бъде самостоятелно задължително условие за лечение, когато подобно изискване не произтича от нормативен акт.

От МЗ уточняват още, че действащата нормативна уредба не предвижда общо териториално ограничение за мястото на кръводаряване. Самият факт, че кръвта е дарена в друг град или област, не е основание документът за извършеното кръводаряване да бъде отказан единствено заради мястото на издаването му.

По конкретния случай Министерството ще изиска информация от лечебното заведение и при установяване на практика без нормативно основание ще предприеме действия за нейното преустановяване.

На този фон от ББА настояват дискусията да продължи към основния въпрос – как системата ще гарантира достатъчно количество кръв за пациентите, без отговорността за това да бъде прехвърляна върху тях и техните семейства.

От Асоциацията отправят и призив за доброволно кръводаряване, като подчертават, че устойчивото решение изисква едновременно защита на правата на пациентите и гарантиране на необходимия кръвен резерв за безопасното им лечение.