Дигиталното здраве в Европа: кои държави водят по достъп до електронни досиета и дигитална грамотност?

Достъпът до електронни здравни досиета и уменията на гражданите да използват дигитални здравни услуги са в основата на модернизацията на здравните системи в Европа. Макар повечето държави да отбелязват напредък, различията между тях остават значителни, а ниската дигитална здравна грамотност продължава да бъде сериозно предизвикателство.

Според доклада на Европейската комисия „Digital Decade 2025: eHealth Indicator Study“, през 2024 г. достъпът до електронни здравни досиета (EHR) в ЕС достига 83%. Това е ръст от 4 процентни пункта спрямо 2023 г. и с 11 пункта повече в сравнение с 2022 г. Това съобщава Euronews.

ЕС си поставя амбициозна цел – до 2030 г. 100% от гражданите да имат достъп до електронните си здравни данни.

Сред 29 европейски държави (27 страни от ЕС плюс Норвегия и Исландия) резултатите варират значително – от едва 25% в Ирландия до 100% в Белгия и Естония.

Сред водещите държави са още:

• Дания (98%)
• Литва (95%)
• Малта (94%)
• Полша (92%)
• Норвегия (91%)

Всички те надхвърлят 90% достъп.

Над средното за ЕС са още Португалия (88%), Испания (88%), Австрия (87%), България (87%), Хърватия (87%), Германия (87%), Словения (87%), Унгария (86%), Латвия (86%), Финландия (85%), Франция (84%) и Италия (84%).

Към 2024 г. всички страни от ЕС, с изключение на Ирландия, осигуряват онлайн достъп до здравни данни чрез електронен портал. Това обяснява най-ниския резултат на страната. През февруари 2026 г. ирландското правителство обяви старта на процедура по създаване на Национална електронна здравна система – ход, който цели модернизация на здравеопазването.

Достъпът до технологии обаче не е достатъчен. Според доклада „Health at a Glance 2025“ на ОИСР, нивата на дигитална здравна грамотност остават ниски в много страни, особено сред хората над 45 години и тези с по-ниско образование.

В 17 държави от ОИСР:

• 18% от хората с по-ниско образование показват дигитална здравна грамотност
• 26% сред високообразованите

Най-добри резултати сред високообразованите са отчетени в:

• Чехия (53%)
• Уелс (46%)
• Франция (43%)
• Нидерландия (31%)

При хората с по-ниско образование:

• Чехия (41%)
• Уелс (31%)
• Франция (24%)
• Нидерландия (21%)

В дъното на класацията са Италия (9% сред високообразованите, 5% при по-нискообразованите), Румъния (9% и за двете групи) и Белгия (11% и 10%).

Според експертите изграждането на доверие е ключово за по-активното използване на дигитални здравни технологии.

Нивата на телемедицински консултации също варират значително в Европа. Експертите подчертават, че държавите с добре развити електронни здравни системи могат по-лесно да разширяват телемедицинските услуги.

„Страни с добре изградени електронни здравни досиета и платформи за обмен на данни могат значително по-лесно да развиват телемедицината“, коментира Дейвид Новийо Ортис от Регионалния офис на СЗО за Европа.

Европа отбелязва стабилен напредък в дигитализацията на здравеопазването, но разликите между държавите остават съществени. Достигането на пълно покритие до 2030 г. ще изисква не само технологични инвестиции, но и усилия за повишаване на дигиталната здравна грамотност сред населението.