Димитър Ганев: Нагласата на българите към здравословния начин на живот

Димитър Ганев е роден през 1986 г. Завършва специалност „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където по-късно придобива и докторска степен. Вече повече от 10 години е преподавател в същия университет. От 2023 г. е член на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Автор е на две книги – „Пътят към конституцията“ и „Българската политическа почва“. Вече над 15 години се занимава активно с изследвания на общественото мнение, а от 2016 г. е съосновател и част от екипа на Изследователски център „Тренд“.

Здравословният начин на живот е сред темите, които влизат все по-често в обществения дневен ред – както заради растящата информираност на хората относно връзката между ежедневните навици и здравето, така и заради нарастващия дял хронични заболявания, за които превенцията е ключова. Но доколко българите успяват да живеят по здравословен начин? Какви препятствия срещат? И кои социални групи са най-застрашени от нездравословни навици?

Проведеното национално представително проучване очертава комплексна картина, в която преобладаващата част от хората имат позитивно отношение към идеята за здравословен живот, но реалното придържане към него често се разминава с нагласата. Данните ясно показват, че здравословният начин на живот у нас е не само въпрос на лична мотивация, но и на социални условия, достъпност и навици, формирани в семейството и общността.

ОЦЕНКА ЗА СОБСТВЕНОТО ПОВЕДЕНИЕ: ЗДРАВОСЛОВНИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ ОСТАВА ПО-СКОРО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Един от най-ясните изводи от изследването е, че малцина българи определят начина си на живот като изцяло здравословен. Само 6% споделят, че живеят по начин, който напълно отговаря на техните представи за здравословност. Приблизително половината (49%) определят начина си на живот в някаква степен като нездравословен.

Разбира се, тук се наблюдават отчетливи демографски различия – младите, хората с по-високо образование, по-високи доходи и живеещите в столицата по-често описват поведението си като по-здравословно (фиг. 1).

Фиг. 1. Вие лично най-общо водите ли, или не водите здравословен начин на живот?

ОСНОВНИТЕ БАРИЕРИ: ЦЕНА, ДОСТЪП И ЛИПСА НА УСЛОВИЯ

Основните трудности пред воденето на здравословен начин на живот според респондентите са свързани най-вече с високите финансови разходи и затруднения достъп до качествена храна. Значима част от хората посочват и лични бариери като липса на мотивация или самодисциплина, както и недостатъчно надеждна информация как да поддържат по-здравословен режим. За немалка част допълнителен фактор е постоянният стрес и преумора, както и работната и семейната среда, която невинаги позволява промяна в навиците (фиг. 2).

Фиг. 2. За Вас лично кои са основните трудности пред воденето на здравословен начин на живот?

ПОВЕДЕНИЕ: НИСКА ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ И НЕПОСТОЯННИ ХРАНИТЕЛНИ НАВИЦИ

Данните за ежедневните навици показват липса на устойчиво здравословно поведение:

• 55% не спортуват изобщо, а едва 15% го правят редовно.
• Едва 36% консумират плодове и зеленчуци ежедневно, въпреки че това е базов елемент на здравословното хранене.
• 43% включват бърза или преработена храна в менюто си поне веднъж седмично, като 9% го правят ежедневно.

Липсата на последователни навици показва, че дори при наличие на информираност съществуват многобройни фактори – икономически, мотивационни, социални, – които възпрепятстват устойчивото поведение.

Здравословният начин на живот в България е силно обвързан със социално-икономически и демографски фактори. Хората с по-високи доходи и образование, както и жителите на големите градове, особено на столицата, имат значително по-добри условия да се хранят качествено, да спортуват редовно, да участват в организирани спортни дейности и да поддържат по-устойчив контрол върху теглото и общото си здраве.

Физическата активност също следва отчетливи демографски различия: мъжете спортуват по-редовно от жените – около една пета от тях могат да бъдат определени като редовно спортуващи (ежедневно или няколко пъти седмично), докато това важи за една на десет жени. Най-активни физически са младите – приблизително 40% от хората под 30 години спортуват редовно, като активността постепенно намалява с възрастта. Жителите на София се отличават с по-висока физическа активност, което може да бъде обяснено както с по-добрата спортна инфраструктура, така и с по-голямата концентрация на млади и високообразовани хора. Тези тенденции се засилват при по-високи доходи, което подчертава, че поддържането на активен и здравословен начин на живот е резултат от комбинация между личен избор и наличните ресурси и условия в средата. 

Фиг. 3. Вие лично колко често консумирате плодове и зеленчуци?

Фиг. 4. Вие лично колко често консумирате бърза или преработена храна (фастфуд, готови ястия)?

Фиг. 5. Вие лично колко често спортувате?

КАКВО ОЗНАЧАВАТ ТЕЗИ РЕЗУЛТАТИ?

Резултатите от проучването показват, че здравословният начин на живот в България остава по-скоро неглижиран. На декларативно ниво хората разбират ползите и оценяват значението му, но ежедневието, разходите и навиците често ги връщат към по-лесни, по-евтини или по-удобни решения.

Това разминаване между нагласа и поведение е особено видимо в групите, които живеят в по-лоши социални условия.

Финансовият фактор е водещ не само защото определени продукти или услуги струват повече, а защото много домакинства работят в рамките на твърд бюджет, в който приоритетите са други. „Здравословното“ се възприема като нещо, което изисква по-голям разход – независимо дали реално е така, или е въпрос на представи. Затова и по-евтините и по-малко пълноценни варианти остават по-достъпният избор.

Важен е и въпросът за последователността. Проблемът не е, че хората не знаят какво е полезно, а че трудно превръщат това знание в рутина.

Стресът, умората, липсата на време и често хаотичният график правят устойчивите навици трудни за поддържане. Това обяснява и защо поведението остава непоследователно, дори при висока информираност за реалните ползи.

Разликите между групите обаче не могат да се сведат само до ресурси. При младите здравословният начин на живот е и част от социалната норма – спортът, по-чистото хранене и активният лайфстайл са елемент от културната им среда. За тях това не е просто здравна препоръка, а част от начина, по който се самоопределят и общуват. Затова и те са най-активни физически и тяхното поведение се доближава най-много до „идеалния“ здравословен модел.

В крайна сметка проучването показва, че здравословният начин на живот е резултат от пресечната точка между мотивация, ресурси и културна среда.

Там, където трите елемента съвпадат – при младите, висшистите и хората с по-високи доходи, – здравословното поведение е много по-често. Там, където средата и бюджетът поставят ограничения, добрите намерения трудно се превръщат в ежедневна практика.

* Статията се базира на Национално представително проучване, проведено по метода „лице в лице“ сред 1001 пълнолетни респонденти в периода 12 – 18 май 2025 г. по поръчка на „Health Metrcs“.