Жените са повече сред здравните специалисти в Европа, но получават с 19% по-ниско почасово заплащане
Жените представляват 77% от работещите в сектора на здравеопазването и грижите в Европейския регион на Световната здравна организация, но средното им почасово заплащане е с 19% по-ниско от това на мъжете. Това съобщава Euronews. В същото време те заемат едва 55% от най-високоплатените позиции в сектора, показва нов доклад на СЗО.
Здравеопазването и грижите са четвъртият по големина сектор по заетост в региона и най-големият работодател на жени. Докато жените съставляват 77% от работната сила в него, във всички останали икономически сектори, взети заедно, делът им е 45%.
Значението на здравеопазването за женската заетост е особено голямо. Близо 17% от всички работещи жени в Европейския регион са заети в здравния сектор и грижите, докато при мъжете този дял е около 5%. Въпреки това силното присъствие на жените в сектора не се отразява пропорционално нито на заплащането им, нито на представителството им сред най-добре платените специалисти.
„Жените са мнозинството от хората, които поддържат функционирането на здравните системи в Европа, но въпреки това получават по-ниско заплащане от своите колеги мъже, разлика, която се натрупва през цялата професионална кариера“, посочва Наташа Азопарди Мускат, директор на отдела за здравни системи в СЗО/Европа.
Разликата в заплащането между половете представлява разликата между средните възнаграждения на жените и мъжете, които работят срещу заплащане. Според анализа на СЗО тя става все по-голяма с повишаването на доходите. Сред най-нископлатените работещи в сектора разликата в почасовото възнаграждение е около 2%. При най-високите нива на заплащане обаче тя надхвърля 22%. Това означава, че неравенството се задълбочава именно при по-високоплатените и по-високите професионални позиции. Според СЗО моделът отразява тенденция, наблюдавана и на по-широкия пазар на труда, при която структурните различия се увеличават с нарастването на възнаграждението и професионалната йерархия.
Подобна картина се наблюдава и в световен мащаб. Жените, работещи в здравния сектор глобално, получават средно с 24% по-ниско възнаграждение от мъжете, като разликата е по-голяма от тази в много други икономически отрасли. Авторите на доклада установяват, че част от разликата може да бъде обяснена с характеристики на заетостта, сред които възрастта, образованието, работата в публичния или частния сектор и дали заетостта е на пълно или непълно работно време.
След като изследователите коригират резултатите спрямо тези четири фактора, разликата в почасовото заплащане намалява от 19% на 6%. Разликата е още по-голяма, когато се разглеждат месечните доходи. Преди корекцията жените получават средно с 28% по-ниско месечно възнаграждение от мъжете. След отчитането на възрастта, образованието, вида на заетостта и работата в публичния или частния сектор разликата намалява до 10%. Оставащата част от неравенството обаче не може да бъде обяснена чрез факторите, измерени в използваните данни.
„По-голямата част от тази разлика не се дължи на това, че жените работят по-малко часове, че са по-млади или че работят в различни части на сектора“, обяснява Азопарди Мускат.
„Въпросът е как секторът оценява труда на жените. Възрастта, образованието, работното време и заетостта в публичния или частния сектор обясняват само част от разликата.“
Според СЗО резултатите насочват към по-дълбоки структурни фактори, сред които по-ниското оценяване на труда, свързан с полагането на грижи, професионалната сегрегация между половете и възможна дискриминация при определянето на възнагражденията.
Докладът установява и друга последователна зависимост: колкото по-голям е делът на жените в определена професионална категория, толкова по-ниско е средното заплащане в нея. Тази тенденция се наблюдава не само при професиите, пряко свързани с грижите, а и сред управленските, висококвалифицираните професионални и техническите длъжности.
Показателен пример са ръководните позиции в здравеопазването и грижите. В тях работят повече жени, отколкото на управленски позиции в други икономически сектори, но средното възнаграждение е по-ниско. Мениджърските позиции в здравния сектор носят средно около 22 евро на час, докато при съпоставими ръководни длъжности в други отрасли средното заплащане достига 24,70 евро на час.
Данните показват и друга разлика. Въпреки че жените представляват повече от три четвърти от цялата работна сила в здравеопазването и грижите, те съставляват само 55% от хората в най-високата категория по доходи.
Според СЗО неравенството във възнагражденията между жените и мъжете остава една от най-устойчивите форми на неравнопоставеност на пазара на труда.
В здравеопазването последствията са особено значими именно защото секторът осигурява работа на толкова голям дял от жените в Европа. По-ниското възнаграждение не се отразява единствено върху текущите доходи. Натрупано през десетилетия професионален живот, то може да означава значително по-ниски доходи за целия период на трудова активност и впоследствие по-ниски пенсионни права.
Докладът предупреждава, че тази разлика може да увеличи риска от бедност сред жените, да намали финансовата възвръщаемост от тяхното образование и квалификация и да има отрицателни последици за устойчивия икономически растеж.
„Това означава по-ниски пенсии, по-малка финансова сигурност в напреднала възраст и по-висок риск от бедност за жените, които са прекарали професионалния си живот в грижа за другите“, посочва Азопарди Мускат.
Според нея наблюдаваното неравенство не може да бъде обяснено единствено с различия в квалификацията.
„Това не е случайност и не става въпрос за квалификация. Жените получават по-ниско заплащане за една и съща работа и по-рядко достигат до позициите, които се заплащат по-добре“, заявява тя.
Според СЗО намаляването на разликата във възнагражденията не е единствено въпрос на равнопоставеност. Организацията го определя и като инвестиция в по-силна и устойчива здравна работна сила. Сред препоръчаните мерки са по-голяма прозрачност при определянето на заплатите, увеличаване на представителството на жените на ръководни позиции и в процесите на вземане на решения, както и преодоляване на устойчивите стереотипи и норми, свързани с пола.
Докладът поставя въпроса и за начина, по който се оценява трудът в един сектор, който в голяма степен разчита на жените. Макар те да представляват 77% от работната сила и здравеопазването да осигурява близо една шеста от цялата женска заетост в региона, това доминиращо присъствие не се превръща в равностойно заплащане или пропорционално представителство сред най-високоплатените позиции.
Според СЗО преодоляването на тези различия е важно не само за икономическата сигурност на жените, но и за способността на европейските здравни системи да привличат, задържат и мотивират достатъчно квалифицирани специалисти в дългосрочен план.
ПРОЧЕТЕТЕ
ОЩЕ
