Мария Илиева: Сцената учи на ритъм. Тялото - на граници.

Мария Илиева е сред онези артисти, които отдавна са се превърнали в част от музикалния ритъм на България. Повече от две десетилетия на сцена, десетки хитове, награди и поколения публика, които разпознават гласа ѝ още от първите акорди. Но зад светлините и аплодисментите стои живот в постоянно движение – концерти, записи, пътувания, репетиции. Ритъм, който невинаги е лесен за тялото.

През годините поп звездата все по-открито говори за баланса между професията, личния живот и грижата за здравето – тема, която рано или късно засяга всички, независимо дали сме под прожекторите, или в публиката. В разговор за Healthcare Magazine Мария Илиева споделя какво я е научила дългогодишната кариера за дисциплината, кога започваме да слушаме сигналите на тялото си и как изглежда срещата със здравната система през очите на пациента.

I. СЦЕНАТА, ТЯЛОТО И ЦЕНАТА НА ТЕМПОТО

Вече повече от две десетилетия сте на сцената – пространство, което отвън изглежда бляскаво, но отвътре често означава високо темпо, напрежение и непрекъснато движение. Как се променя отношението към здравето, когато животът се измерва в концерти, записи и пътувания?

Мария Илиева: Тази година се навършват 25 години от старта на соловата ми кариера. Бях много млада, когато започнах с интензивни натоваряания и с времето осъзнах, че сцената изисква не само талант и енергия, а устойчивост. Тя е сериозно изпитание за тялото и психиката и ако не се грижиш за тях, рано или късно темпото започва да се усеща. Днес гледам на здравето като на основа, върху която стои всичко останало.

Имало ли е момент в кариерата Ви, в който тялото Ви ясно е „поставило граница“ на темпото?

Мария Илиева: Да, имало е моменти на силна умора, в които съм си казвала: „Имам нужда да спра“. Мисля, че всеки човек, който живее на висока скорост, рано или късно ги преживява. Тялото има много интелигентен начин да ни покаже кога сме прекалили – чрез умора, чрез липса на енергия. Важно е да се вслушаме в тези знаци, защото, ако ги пренебрегнем, всеки следващ път проблемът става по-сериозен. Има редица примери за това от световната сцена.

С времето човек започва да слуша сигналите на тялото си по-внимателно. Какво Ви научи сцената за баланса между амбицията и грижата за себе си?

Мария Илиева: Именно сигналите на тялото ми ме научиха да познавам и уважавам собствените си граници. Казват, че дългият път не е спринт, а маратон, който изисква правилния ритъм. Амбицията е прекрасна сила, но ако не е подкрепена от грижа за себе си, тя може да се превърне в изтощение. Истинската сила е в умението да се възстановяваш. В момента работя по подкаст, който кръстих „The Diva Method“ – пресечна точка на здраве, дълголетие и красота, в който темите са свързани именно с изборите, които правим всеки ден.

II. ЗДРАВЕТО КАТО ЛИЧЕН ИЗБОР

Често мислим за здравето едва когато нещо се наруши. Кога за Вас то се превърна в съзнателен избор, а не просто в даденост?

Мария Илиева: Мисля, че това се случи постепенно, с натрупване на опит и знание. В един момент си даваш сметка, че не можеш да разчиташ само на младостта или на енергията на момента. Тогава започваш да избираш – какво ядеш, как спиш, как се движиш, как се грижиш за психиката си. За мен този преход беше свързан с желание да имам дълга, активна и смислена кариера и живот и да дам правилния пример на децата си.

Има ли промени в начина Ви на живот, които най-силно са повлияли на това как се чувствате – физически и психически?

Мария Илиева: Раждането на двете ми деца определено внесе някои съществени промени в живота ми (смее се). Тези, които аз се опитвам да налагам, са няколко много прости, но важни: качествен сън, движение и добра храна. Също така времето без екрани и шум. Разбира се, в контекста на нашето ежедневие те стават все по-трудни, но дори и минималните усилия могат да дадат резултат. Хората често търсят сложни решения, а всъщност най-големите промени идват от малки навици. 

В един момент човек разбира, че здравето не е просто състояние, а процес. Как изглежда този процес във Вашето ежедневие?

Мария Илиева: Понякога означава дисциплина, друг път – да си позволиш почивка. За мен процесът включва движение, балансирана храна, психическа хигиена и най-вече осъзнатост. Именно това ще бъде и знаменателят на „The Diva Method“ – разговори с най-изявените авторитети в своята област за здравето като за път, а не като крайна цел.

III. СРЕЩАТА С МЕДИЦИНАТА

Какъв е Вашият личен опит като пациент в България – имало ли е срещи с лекари или медицински екипи, които са променили начина, по който гледате на медицината?

Мария Илиева: Имам невероятния късмет да познавам някои от най-добрите ни специалисти, които впечатляват не само с професионализма си, но и с човечността си. Щастлива съм да споделя, че в подкаста ми „The Diva Method“ ще гостуват именно такива топпрофесионалисти в сферите си, с които в напълно открити и свободни разговори ще дискутираме най-актуалните теми, свързани със здравето и грижата за себе си. Самата аз извървях пътя на съществена промяна и искам да споделя личния си опит с аудиторията. Мисля, че ще съм полезна с това.

От гледната точка на пациента – кое е най-важното, когато човек влезе в лекарски кабинет: яснотата на информацията, времето за разговор или усещането за доверие?

Мария Илиева: На първо място безспорно е доверието. Когато пациентът вярва в лекаря си и в процеса, успехът на лечението не закъснява.

Има ли нещо, което прави един лекар истински запомнящ се за пациента – отвъд професионалната компетентност?

Мария Илиева: Може би емпатията, защото тя не е нещо измеримо, тя се усеща. Топъл поглед, допълнителна минута внимание или начинът, по който лекарят обяснява ситуацията, остават трайно в паметта и затвърждават доверието и вярата в процеса.

IV. ЗДРАВЕТО ИЗВЪН ПРОЖЕКТОРИТЕ

Здравеопазването често се обсъжда през реформи, бюджети и политики. Но в крайна сметка срещата винаги е между двама души – лекар и пациент. Какво според Вас не трябва да губи медицината, независимо колко модерна и технологична става тя?

Мария Илиева: Човешкият контакт. Аз се възхищавам на напредъка на технологиите и съм много оптимистично настроена за бъдещето, но не мисля, че нещо може да замени връзката между лекар и пациент. Това доверие е част от самото лечение.

В този брой говорим за лечебните заведения като „архитектура на здравето“. От гледната точка на пациента – какво създава усещане за сигурност, когато човек прекрачи прага на една болница?

Мария Илиева: Първото нещо, което се усеща, е атмосферата. Когато видиш, че всичко е подредено и че хората там работят с грижа, това веднага ти дава чувство за сигурност.

Ако трябва да формулирате едно нещо, което бихте искали да се промени в начина, по който обществото ни мисли за здравето – какво би било то?

Мария Илиева: Да започнем да говорим за здравето по-рано – не когато се появи проблем. Превенцията е ключов фактор за качествен живот и има своите абсолютни обществено-икономически ползи. Навременната грижа за здравето е инвестиция в бъдещето, не тема, която може да бъде отлагана.