Свързват хранителни консерванти с по-висок риск от рак и диабет тип 2

Консумацията на по-големи количества от някои широко използвани хранителни консерванти е свързана с по-висок риск от диабет тип 2 и определени видове рак, сочат резултатите от две големи френски кохортни проучвания, публикувани в научните списания BMJ и Nature Communications, съобщава Еuronews.

Изследванията, базирани на данни от над 100 000 участници, установяват, че хората с по-висок прием на определени консервиращи добавки имат около 47% по-висок риск от диабет тип 2 и до 32% по-висок риск от някои видове рак в сравнение с хората с по-ниска консумация.

В анализа, свързан с диабета, учените разделят консервантите на две основни групи: неантиоксидантни консерванти, които потискат растежа на микроорганизми или забавят химичните процеси на разваляне и антиоксидантни консерванти, които предотвратяват окисляването и удължават трайността на храните.

Резултатите показват, че високият прием на неантиоксидантни консерванти е свързан с 49% по-висока честота на диабет тип 2, а при антиоксидантните добавки рискът е 40% по-висок при хората с най-голяма консумация.

В проучването за рака изследователите анализират както общия прием на консерванти, така и 17 отделни вещества. Макар да не е открита връзка между общата консумация на консерванти и общата заболеваемост от рак, някои конкретни добавки са асоциирани с повишен риск от определени видове рак.

Сред тях са:

• калиев сорбат, използван в млечни продукти и печива – свързан с 14% по-висок риск от общ рак и 26% по-висок риск от рак на гърдата;
• натриев нитрит, често използван при обработени меса като бекон, шунка и колбаси – асоцииран с 32% по-висок риск от рак на простатата;
• калиев нитрат – свързан с 13% по-висок риск от общ рак и 22% по-висок риск от рак на гърдата;
• ацетати, използвани като регулатори на киселинността и овкусители – асоциирани с 15% по-висок риск от общ рак и 25% по-висок риск от рак на гърдата.

Преработените меса, които съдържат високи нива на химични добавки за удължаване на срока на годност, отдавна са свързвани с колоректален рак. През 2015 г. Световната здравна организация класифицира продукти като шунка, бекон, салам и кренвирши като канцерогенни за човека (Група 1).

Авторите подчертават, че резултатите не доказват пряка причинно-следствена връзка, тъй като проучванията са наблюдателни и не може да се изключи влиянието на други, неизмерени фактори.

„Тези данни предоставят нови аргументи за бъдеща преоценка на безопасността на хранителните добавки от здравните агенции, като се отчита балансът между ползите от консервирането и потенциалните рискове за здравето“, пишат авторите на изследването за рака.

Изследователите призовават производителите да ограничат използването на ненужни консерванти, а потребителите – да се насочват към прясно приготвени и минимално преработени храни.

Независими експерти обаче предупреждават срещу прибързани заключения. „Призивите за промяна в потребителското поведение на този етап са преждевременни, предвид несигурността и възможността за фалшиви положителни резултати“, коментира д-р Гавин Стюарт от Университета в Нюкасъл, който не е участвал в проучванията.

*Анализите се базират на данни от френската кохорта NutriNet-Santé, която включва над 100 000 участници, проследявани средно 7,5 години. Доброволците редовно са предоставяли информация за хранителния си режим чрез подробни 24-часови хранителни дневници, както и данни за здравен статус, начин на живот и физическа активност. Това е позволило на учените да изчислят индивидуалната експозиция на различни хранителни добавки.