Онкологични организации настояват за действия от МЗ

В отворено писмо организациите предупреждават, че необходимостта от действия е спешна заради изтичащи срокове по важни национални и европейски инициативи. Според тях към момента липсват достатъчно ясна институционална позиция, конкретни ангажименти и последващи действия от страна на МЗ.

От СОНМ и БНХМР посочват, че до здравното министерство са изпратени четири официални писма с предложения за среща, но според тях до момента няма съдържателен отговор и конкретен механизъм за взаимодействие.

Един от основните въпроси е институционализирането на Българския национален хъб на Мисията срещу рака, чрез който страната трябва да участва в европейската мрежа на националните хъбове и в изпълнението на Европейската мисия срещу рака.

БНХМР беше учреден през март 2026 г., като към инициативата се присъединиха над 100 държавни и публични институции, представители на местната власт, академичната и научната общност, лечебни заведения, бизнес, пациентски и неправителствени организации. По данни от отвореното писмо 108 организации са подписали меморандума за сътрудничество.

Организациите посочват, че Министерството на образованието и науката вече развива институционален диалог по темата и е поискало позицията на МЗ, но здравното министерство все още не е заявило конкретната си роля и ангажименти в управлението на хъба.

Според авторите на писмото е необходимо Министерският съвет да определи водещата институция, официалната роля на БНХМР и отговорностите по планирането, финансирането, изпълнението и отчитането на дейностите по Европейската мисия срещу рака.

Като аргумент за необходимостта от по-активна политика организациите посочват и данни на Евростат. Според цитираната от тях статистика между 2011 и 2021 г. смъртността от онкологични заболявания в България се е увеличила с 2% при мъжете и с 1% при жените, докато средно за ЕС е отчетено намаление съответно с 16% и 9%.

Вторият проблем, поставен в отвореното писмо, е функционирането на националната онкологична база данни в Националната здравноинформационна система. След прекратяването на стария регистър през 2013 г. през май тази година МЗ обяви нов модул, а през август влязоха в сила промени в Наредба №6.

От СОНМ и БНХМР обаче посочват, че липсва достатъчно публична информация дали всички лечебни заведения подават структурирани данни, как се контролира тяхната пълнота и качество и кой носи оперативната отговорност за системата. Според организациите надеждната и актуална онкологична база данни е необходима както за планирането и оценката на медицинската грижа, така и за развитието на научни и европейски проекти.

Третият акцент е подготовката на България за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. Организациите настояват страната още на този етап да защити ресурс за здравеопазване и за изпълнението на европейските инициативи срещу рака.

В писмото се поставя и въпросът за Националния план за борба с рака. Според организациите той е очертал посоката на политиките, но все още липсват действащ механизъм за изпълнение, ясно разпределени отговорности, осигурено финансиране и измерими резултати.

СОНМ и организациите в БНХМР предупреждават, че забавянето може да има отражение върху ранната диагностика, достъпа и качеството на онкологичната грижа, събирането на надеждни данни, участието на български научни центрове в европейски проекти и ефективното използване на публичния ресурс.

В отвореното писмо се настоява за официална позиция на държавата, конкретен ангажимент към институционализирането на Българския национален хъб на Мисията срещу рака и план за действие с определени отговорни институции, срокове и публична отчетност.

„Експертната готовност е налице – необходим е държавен мандат“, заявяват организациите и подчертават, че целта им е диалог с институциите, който да доведе до конкретни решения за превенцията, ранното откриване и качеството на онкологичната грижа.