Пет пациентски организации поискаха спешна среща с премиера и здравния министър
Пет пациентски организации поискаха спешна среща с министър-председателя Румен Радев и министъра на здравеопазването Катя Ивкова заради подготвяните и вече започнали промени в здравната система.
Писмото е подписано от Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването, Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели, Националния алианс на хората с редки болести – България, Сдружението за развитие на българското здравеопазване и фондация „Една от 8“.
Организациите настояват разговорът да се проведе в най-кратък срок, като поставят четири основни теми – бъдещето на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), недостига на лекарства, реформите в РЗИ, спешната помощ и ТЕЛК, както и финансирането на здравната система.
Според тях промените в здравеопазването не трябва да се разглеждат като отделни административни решения, а през ефекта им върху целия път на пациента – от профилактиката и диагностиката до лечението, медицинската експертиза, рехабилитацията и последващата грижа.
По отношение на НСЦРЛП пациентските организации предупреждават, че евентуална промяна в статута или закриването му крие риск от загуба на натрупания експертен капацитет в оценката на здравните технологии, ценообразуването и реимбурсирането. Те настояват всяко решение да бъде предшествано от оценка на въздействието и от ясни гаранции, че няма да се стигне до забавяне на процедурите и затруднен достъп до нови терапии.
Сред основните проблеми остава и недостигът на лекарства. Организациите съобщават, че продължават да получават сигнали от пациенти за липсващи медикаменти, и настояват за устойчив механизъм за ранно установяване на риска от недостиг, проследяване на наличностите и координирана реакция на институциите.
Пациентските представители поставят и по-широкия въпрос как подготвяните реформи в РЗИ, спешната помощ и медицинската експертиза ще се отразят на пациента. Според тях отделните структури не могат да бъдат променяни изолирано, защото за пациента те са части от един процес – профилактика, диагностика, достъп до специалист, лечение, решение на ТЕЛК, рехабилитация и последваща грижа.
„Пациентските организации не защитават конкретни административни структури или единствено отделни елементи на здравната система. Нашата позиция е насочена към гарантиране на достъпен, последователен и непрекъснат път на пациента през системата на здравеопазването“, се посочва в общата позиция.
Според организациите още преди провеждането на дадена реформа трябва да е ясно какво конкретно ще се промени за пациента и по какви показатели ще бъде измерен резултатът – дали ще намалее времето до поставяне на диагноза и започване на лечение, ще се подобри ли достъпът до спешна помощ, ще бъде ли намалена административната тежест при ТЕЛК и ще има ли по-добра координация между отделните звена.
Това е особено важно за хората с хронични, редки и тежки заболявания. При онкологичните заболявания времето до диагнозата и началото на лечението може да бъде решаващо, при хроничното бъбречно заболяване ранното откриване и проследяването могат да забавят необходимостта от диализа, а при редките заболявания пациентите често преминават през продължителен процес от диагностика до намиране на експертна помощ, терапия и социална подкрепа.
„Проблемът започва тогава, когато системата е организирана около институциите, а не около човека, който трябва да премине през тях“, посочват организациите и настояват пациентските представители да бъдат включвани още на етапа на планиране на реформите, а не след вземането на решенията.
Петте организации искат и отделен разговор за бюджета на здравеопазването, който да обхване устойчивостта на финансирането и разпределението на средствата между профилактиката, ранната диагностика, лечението, лекарствената политика и иновациите.
„Не поставяме въпроса за запазване на конкретни институции като самоцел. Поставяме въпроса дали всяка промяна прави системата по-достъпна, по-бърза и по-сигурна за пациента“, заявяват пациентските организации.
