61 лектори от България и чужбина обсъдиха бъдещето на медицината на дълголетието на международен форум

При откриването председателят на Българската лонджевити асоциация д-р Райна Стоянова подчерта, че съвременната медицина трябва да насочи вниманието си не единствено към продължителността на живота, а към възможността хората да съхраняват физическата и умствената си активност, независимостта и доброто си здраве с напредването на възрастта.

По думите му развитието на генетиката, молекулярната биология и персонализираната медицина създава нови възможности за разбиране на механизмите на стареенето и за по-ранно идентифициране на рисковете за здравето.

„Медицината винаги се е стремяла да удължава човешкия живот. Научният напредък представя пред нас далеч по-амбициозни задачи – не просто да прибавяме още години към живота, а да съхраняваме здравето възможно най-дълго“, посочи д-р Брънзалов.

Той предупреди, че с превръщането на дълголетието в бързо развиваща се индустрия нараства и рискът от разпространение на нерегламентирани продукти, съмнителни терапии и обещания, които не почиват на научни доказателства.

Според председателя на БЛС именно медицинските специалисти имат ключова роля в защитата на пациентите от подобни практики и в утвърждаването на медицината на дълголетието като област, основана на научни доказателства.

Председателят на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания проф. Теодора Дърленска също подчерта значението на научната достоверност. Тя поздрави организаторите за мултидисциплинарния характер на форума и за участието на утвърдени специалисти, чиито презентации се основават на принципите на медицината на доказателствата, а не на търговски интереси.

Особено внимание на качеството на живот и мозъчното здраве отдели чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

Той отбеляза, че напредъкът на медицината през последните години позволява на специалистите да оказват по-ефективна помощ на все повече пациенти, но удължаването на живота поставя и нови въпроси за съхраняването на когнитивните способности, самостоятелността и функционалната независимост.

„Убеден съм, че за тази цел трябва да се обединят усилията на лекари от различни специалности, включително и немедицински специалисти“, заяви проф. Габровски.

Той припомни и мотото на фондацията, която оглавява: „Няма здраве без мозъчно здраве“, като подчерта, че грижата за мозъка трябва да бъде неразделна част от усилията за по-дълъг и качествен живот.

Сред международните участници беше американският ендокринолог и специалист по медицина на затлъстяването д-р Росио Салас-Уейлън, която представи и предстоящото българско издание на книгата си „Безтегловност“ (Weightless), посветена на GLP-1 терапиите и устойчивото управление на телесното тегло.

Тя обърна внимание на честото смесване на медицината на дълголетието с уелнес индустрията и подчерта необходимостта тази област да се развива върху научна основа, без нереалистични обещания.

„Възхищавам се на д-р Стоянова, че третира дълголетието като научен феномен, без фалшиви обещания и с идеята то да бъде достъпно за всеки“, заяви д-р Салас-Уейлън.

С видеообръщение към участниците се включи и проф. Доминик Тор от Женевския колеж по науки за дълголетието. Той съобщи, че в учебното заведение са преминали обучение по медицина на дълголетието лекари от 55 държави, включително България, а част от преподавателите му участват в научната програма на конференцията.

Първият тематичен модул, озаглавен „От демографията до медицината“, беше модериран от пулмолога и народен представител д-р Александър Симидчиев. В него бяха разгледани демографските промени, социалните фактори, влияещи върху продължителността на живота, и необходимостта от нов подход към здравните политики в застаряващите общества.

Здравният икономист Аркади Шарков представи данни за продължителността на живота в България, които очертават значителното изоставане на страната спрямо средните европейски показатели.

Според представената от него информация средната продължителност на живота в България е 75,8 години при 82 години за Европейския съюз. Съществени са и регионалните различия. В големите градове продължителността на живота достига 78,2 години, докато в Северозападна България е едва 72,7 години.

Шарков обърна внимание и на икономическите последици от демографското застаряване. По представените от него данни през 2025 г. всеки четвърти жител на България е бил на възраст над 65 години, а на всеки 100 души 62 са били в работоспособна възраст.

Тези тенденции поставят все по-сериозни предизвикателства пред пенсионната система, публичните финанси и здравеопазването, включително по отношение на необходимостта от държавни трансфери за финансиране на пенсиите.

Демографът и писател проф. Георги Бърдаров разгледа застаряването на населението в по-широк исторически контекст. Според него съвременните демографски процеси са закономерен резултат от намаляването на смъртността и увеличаването на продължителността на живота.

Той припомни, че през XVII век средната продължителност на живота в Европа е била приблизително 30–32 години, детската смъртност е достигала 300 промила, а достъпът до медицинска помощ е бил силно ограничен.

По думите му днешните тенденции към ниска раждаемост и застаряване на населението трябва да бъдат разглеждани в контекста на историческата промяна в демографския модел, а не непременно като основание за обществена тревога.

Връзката между социалната среда, психологическото благополучие и дълголетието беше разгледана и от социолога Кънчо Стойчев от „Галъп интернешънъл“. Той представи резултати от изследване на Джордж Галъп от 1950 г., проведено сред американци на възраст между 95 и 105 години.

Проучването, озаглавено „Тайната на дълголетието“, установява, че голяма част от анкетираните столетници са определяли живота си като щастлив и удовлетворяващ. Според представените данни 94% са водили спокоен семеен живот, а трудът и личната самостоятелност са заемали централно място в ежедневието им.

Психологът Стефания Габровска представи научни данни за влиянието на нагласите към остаряването върху физическото и психичното здраве.

Според цитирани от нея изследвания хората с по-позитивни възприятия за стареенето живеят средно със 7,5 години по-дълго. При тях се наблюдават по-благоприятни сърдечносъдови реакции при стрес и по-голяма вероятност за възстановяване на самостоятелността след период на зависимост от чужда помощ.

Негативните нагласи към стареенето, от друга страна, се свързват с повишен риск от сърдечносъдови заболявания, по-слаби когнитивни резултати, когнитивни нарушения и деменция. Те могат да бъдат свързани и с по-висок риск от депресия.

Габровска подчерта, че отношението към старостта не е неизменно и че промяната в обществените и личните нагласи може да има значение за качеството на живот в напреднала възраст.

Един от основните въпроси на конференцията беше разпределението на отговорността за здравето между отделния човек и публичните институции.

В своята презентация д-р Александър Симидчиев разгледа здравето едновременно като лична отговорност и обществено благо.

„Изборът да живееш здравословно е личен, но менюто е обществено. Системата решава кои избори са лесни, достъпни и евтини. Човекът решава дали да ги направи. Тоест системата ни дава шанс, а нашият избор го превръща в години живот“, заяви той.

Според д-р Симидчиев индивидуалното поведение има съществено значение за продължителността на живота, но здравните резултати зависят и от средата, в която хората живеят, както и от достъпа до профилактика и ранна диагностика.

Той представи данни, според които хората на 50-годишна възраст, които не пушат, поддържат здравословно тегло, имат поне 30 минути физическа активност дневно, не злоупотребяват с алкохол и се хранят пълноценно, могат да имат значително по-голяма очаквана продължителност на живота. Посочената разлика е 12 години при мъжете и 14 години при жените спрямо хората с неблагоприятни здравни навици.

Като пример за ефективна обществена политика д-р Симидчиев посочи Северна Карелия във Финландия, където съчетаването на институционални мерки и промяна в поведението на населението е довело до намаляване на смъртността от исхемична болест на сърцето с 82% за период от приблизително 40 години.

По думите му държавата има съществена отговорност за качеството на въздуха, регулациите върху тютюневите и алкохолните продукти, ограничаването на солта и захарта в храните, както и за осигуряването на достъпни профилактични прегледи и скринингови програми.

Сред научните акценти на конференцията беше и възможността биологичното стареене да бъде измервано чрез молекулярни биомаркери.

Доц. Сара Хег, преподавател по биология на стареенето и молекулярна епидемиология в Каролинския институт в Стокхолм, представи развитието на т.нар. епигенетични часовници на стареенето.

Тези подходи позволяват оценка на биологичната възраст въз основа на молекулярни показатели, които могат да се различават от хронологичната възраст на човека.

Според представеното от доц. Хег сред изследваните биомаркери са нивата на 639 протеина, циркулиращи в кръвта, чрез които учените могат да оценяват връзката между ежедневните навици и процесите на биологично стареене.

Темата поставя във фокуса на съвременната медицина възможността за по-прецизна оценка на индивидуалния риск и за проследяване на факторите, които влияят върху здравословното стареене.

Научната програма на Sofia Life Summit обхвана още сърдечносъдовото дълголетие, невродегенеративните заболявания и когнитивното здраве, метаболитните терапии, репродуктивното стареене, ендокринологията, онкологията и дерматологията в контекста на стареенето.

Отделни модули бяха посветени на медицинските интервенции, влиянието на начина на живот и възможностите за интегриране на различни медицински специалности в грижата за дългосрочното здраве.

Форумът завърши с практически уъркшоп, посветен на медицината на дълголетието и обучението на специалисти в тази област, воден от представител на Женевския колеж по науки за дълголетието.

Сред официалните гости на откриването беше и Весела Тодорова-Мозетиг от Френско-българската търговска и индустриална камара. Поздравителни адреси до участниците изпратиха кметът на София Васил Терзиев и председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм доц. д-р Сийка Кацарова.