Антимикробната резистентност причинява 35 000 смъртни случая годишно в ЕС
Антимикробната резистентност се превръща в една от най-сериозните заплахи за общественото здраве в Европа, като причинява приблизително 35 000 смъртни случая годишно в Европейския съюз. Това съобщава Euronews. Здравните последици от устойчивите на лечение инфекции вече са съпоставими с общото въздействие на грипа, туберкулозата и ХИВ/СПИН, а прогнозите показват, че проблемът ще продължи да се задълбочава.
Антибиотиците промениха съвременната медицина, превръщайки някога смъртоносни бактериални инфекции в лечими заболявания. Нарастващата способност на бактериите да устояват на действието на тези лекарства обаче поставя под въпрос един от най-значимите медицински постижения на последния век.
„Антибиотичната резистентност възниква, когато бактериите вече не могат да бъдат лекувани с медикаментите, които обичайно използваме срещу тях“, обяснява проф. Фиона Уолш от Университета „Мейнут“ в Ирландия пред Euronews. Нейните изследвания са насочени към разпространението на резистентността сред хората, животните и в околната среда.
Последиците са особено тежки при инфекции, причинени от бактерии, устойчиви на множество антибиотици. В подобни случаи лекарите могат да бъдат принудени да комбинират няколко медикамента, за да постигнат терапевтичен ефект. Понякога обаче дори комбинираното лечение се оказва неефективно.
„За съжаление, някои хора ще загубят живота си“, предупреждава проф. Уолш.
Мащабът на проблема далеч надхвърля европейските граници. Според проучване, публикувано в научното списание The Lancet, бактериалната антимикробна резистентност може да причини пряко около 39 милиона смъртни случая в световен мащаб през периода 2025–2050 г.
Разпространението на резистентните бактерии се ускорява от редица фактори, сред които прекомерната и неправилна употреба на антибиотици при хората, използването им при животни, недостатъчната хигиена и замърсяването на околната среда.
Особено предизвикателство е способността на бактериите и генетичните механизми, които им осигуряват устойчивост към антибиотиците, да се разпространяват между хора, животни и различни компоненти на околната среда. Това означава, че антимикробната резистентност не може да бъде разглеждана единствено като проблем на болничната помощ или на предписването на антибиотици.
Все по-голямо значение придобива подходът „Едно здраве“ (One Health), който разглежда човешкото здраве, здравето на животните и състоянието на околната среда като взаимосвързани. Според учените ефективното ограничаване на резистентността изисква координирани действия в здравеопазването, ветеринарната медицина, селското стопанство и управлението на околната среда.
Една от важните възможности за намаляване на употребата на антибиотици е превенцията на инфекциозните заболявания чрез ваксинация. По оценки на Световната здравна организация по-широкото и ефективно използване на ваксини би могло да намали глобалната употреба на антибиотици с около 2,5 милиарда дози годишно.
Причината е, че предотвратяването на инфекции ограничава необходимостта от антибиотично лечение и съответно намалява натиска, който стимулира развитието и разпространението на резистентни бактерии.
Проф. Уолш подчертава, че поддържането на добро общо здравословно състояние също има значение за ограничаването на инфекциите, особено при възрастните хора и пациентите с отслабена имунна система. Важна роля играе и естествената микробиота на човешкия организъм.
„Бактериите също се борят с други бактерии. Ако собствената ни бактериална система е здрава, тя може да ни помогне да се защитим от инфекции“, обяснява изследователката.
Тя напомня, че не всички бактерии са болестотворни. Микроорганизмите, които обитават червата, кожата и устната кухина, изпълняват съществени функции за нормалното функциониране на организма.
„Имаме нужда от бактерии, за да живеем. Те са в червата, по кожата и в устата ни. Изключително важни са“, посочва проф. Уолш.
Прекомерната употреба на антибиотици и дезинфектанти може да наруши естествения микробен баланс и да отслаби част от защитните механизми на организма.
Според изследователката борбата с антимикробната резистентност не трябва да се ограничава до разработването на нови антибиотици, макар че те остават съществена част от решението.
Необходими са инвестиции и в превенцията чрез ваксини, подобряването на пречистването на отпадъчните води и мерките за опазване здравето на животните по цялата хранителна верига. Тези направления имат пряко значение за ограничаване на циркулацията на устойчиви бактерии и на генетичните фактори, които позволяват развитието на резистентност.
Нарастващата антимикробна резистентност показва, че запазването на ефективността на антибиотиците изисква много повече от рационалното им предписване. Необходима е последователна политика, която обединява медицинската практика, превенцията, ветеринарния контрол и опазването на околната среда.
Без подобен интегриран подход рискът от инфекции, за които съществуващите антибиотици вече не осигуряват ефективно лечение, ще продължи да нараства.
ПРОЧЕТЕТЕ
ОЩЕ
