Актьор почина след употреба на неодобрени пептиди
Смъртта на австралийския актьор, каскадьор и майстор на бойните изкуства Ричард Нортън е настъпила вследствие на сърдечен инфаркт, отключен след инжектиране на експериментални пептидни препарати в два пъти по-висока доза. Това е заключението на съдебния лекар Дейвид Райън, представено пред Съда на съдебните лекари в австралийския щат Виктория, съобщава NBC News.
75-годишният Нортън, известен с участието си във филми заедно с Чък Норис и Джеки Чан, почина на 30 март 2025 г. Според съдебномедицинския доклад непосредствено преди фаталния инцидент той е използвал комбинация от пептиди, които не са одобрени за подобна терапевтична употреба.
Разследването установява, че актьорът системно е прилагал количества, надвишаващи предписаната от лекуващия му лекар доза. Два дни преди смъртта си той е уведомил медицинска сестра от практиката, че инжектира двойно количество от препаратите.
Медицинската сестра го е посъветвала от следващата седмица да се придържа към предписаната дозировка. Въпреки това на 28 март, след поредното приложение на пептидите, състоянието му рязко се влошава.
По данни от доклада съпругата му Джуди Грийн се е свързала с лекарския кабинет и е съобщила, че след поставянето на втора доза същата вечер Нортън се е оплакал от внезапно усещане за силна топлина и зачервяване, след което е колабирал и е загубил съзнание. Актьорът е транспортиран по спешност в болница, където умира два дни по-късно.
„Смъртта на Ричард е била отключена от инжектирането на пептидите“, заключава съдебният лекар Дейвид Райън.
Според Австралийската радио-телевизионна корпорация (ABC) случаят вероятно е първият официално потвърден смъртен случай в Австралия, свързан с употребата на неодобрени пептидни препарати.
Разследването проследява подробно обстоятелствата около назначаването и прилагането на терапията.
На 11 март 2025 г. Нортън посещава д-р Йежи Мухницки, докато се възстановява от операция на рамото. Актьорът съобщава за болка и умора и изразява интерес към лечение с пептиди.
Той информира лекаря, че и преди е получавал подобни препарати от друг медицински специалист за облекчаване на сходни оплаквания.
Според съдебномедицинския доклад д-р Мухницки е прегледал медицинската история на пациента и подробно е обсъдил с него експерименталния характер на терапията, както и потенциалните рискове от нейното приложение. Нортън е подписал документ за информирано съгласие, след което лекарят е предписал пептидните препарати.
При контролен преглед на 25 март актьорът съобщава, че се чувства добре и че терапията облекчава симптомите му. Три дни по-късно, на 28 март, той се свързва с лекарския кабинет с молба за нов флакон след като по думите му е изпуснал и счупил предишния.
По време на разговора Нортън съобщава, че спи по-добре, изпитва по-малко болка и има по-голяма физическа издръжливост, без да забелязва нежелани реакции. Той обаче признава и че е прилагал двойно по-висока от предписаната доза. Медицинската сестра уведомява лекаря за искането за заместващ флакон и получава разрешение за предоставянето му.
Съдебномедицинското разследване установява пропуски в действията на лекуващия лекар. В доклада се посочва, че д-р Мухницки е разрешил предоставянето на допълнително количество от препаратите, без да се запознае със записа на медицинската сестра, в който е документирано признанието на пациента за неправилно дозиране.
Като пропуск е отчетено и обстоятелството, че лекарят не е разговарял лично с Нортън, за да провери начина на приложение на препаратите и да оцени възможността за неправилна употреба или нежелани реакции.
Според съдебния лекар тези действия са били особено важни предвид експерименталния характер на лечението.
В рамките на разследването д-р Мухницки е поел отговорност за допуснатите грешки, поднесъл е извинение и е заявил, че повече няма да предписва пептидни препарати.
Случаят поставя във фокуса на общественото внимание рисковете от употребата на неодобрени пептиди, които през последните години се популяризират активно в социалните мрежи.
Пептидите представляват къси вериги от аминокиселини, които участват в различни биологични процеси в организма. Някои пептидни вещества имат доказано медицинско приложение и са част от разрешени лекарствени продукти.
Наред с тях обаче на пазара се предлагат и експериментални пептидни съединения, за които липсват достатъчно надеждни клинични данни относно безопасността и ефективността при хора. Пептидите се рекламират в интернет с твърдения за подобряване на възстановяването, увеличаване на физическата издръжливост, по-добър сън, подмладяване и удължаване на живота.
Подобни обещания често се разпространяват от инфлуенсъри и лица без медицинска квалификация, въпреки че съответните продукти не са преминали необходимите процедури за одобрение като лекарствени средства за тези приложения.
След приключването на разследването съдебният лекар Дейвид Райън препоръчва на австралийската Администрация за терапевтични продукти (Therapeutic Goods Administration, TGA) да въведе по-строги ограничения върху употребата на неодобрени пептиди.
Проблемът не се ограничава до Австралия.
В Съединените щати също съществува пазар на нерегламентирани пептидни продукти, които се популяризират като средства за възстановяване, подобряване на физическите способности и забавяне на стареенето.
В същото време някои пептидни молекули са част от официално одобрени лекарствени продукти, включително за лечение на диабет и затлъстяване. Това обаче не означава, че всички вещества от тази група имат доказана безопасност и ефективност.
Според публикуваната информация американското Министерство на здравеопазването и социалните услуги е разрешило на аптеки, които приготвят лекарствени продукти по индивидуална рецептура, да започнат производство на шест широко рекламирани пептида: BPC-157, епиталон, KPV, MOTS-c, семакс и TB-500.
Решението е взето въпреки заключенията на специалисти от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA), че наличните данни не са достатъчни, за да потвърдят безопасността и ефективността на тези вещества.
Смъртта на Ричард Нортън насочва вниманието не само към рисковете от превишаване на предписаните дози, но и към необходимостта от по-строг контрол върху експерименталните терапии, за които липсват достатъчно клинични доказателства.
ПРОЧЕТЕТЕ
ОЩЕ
