Десислава Власакиева: Подрастващи сами си поставят инжекции с препарати, чийто произход и качество не са гарантирани

„Масовото предлагане на нерегламентирани лекарствени продукти и хранителни добавки с подвеждащо съдържание и съмнителен произход е толкова агресивно в социалните мрежи и онлайн платформите, че ние не сме в състояние да се справяме с проверката дали те са легални или нелегални. Един докладван подобен сайт беше свален за по-малко от две седмици. Подобна платформа с почти същия домейн беше създадена отново за по-малко от 24 часа. Не сме в състояние да се преборим с тази лавина от информация онлайн“, заяви Десислава Власакиева.

Тя обърна внимание, че проблемът не се изчерпва с незаконната търговия, а е свързан и с огромния обем подвеждаща здравна информация, която достига до потребителите чрез социалните мрежи и различни онлайн канали.

По думите ѝ гражданите трябва да проверяват не само произхода и автентичността на предлаганите продукти, но и дали съответната платформа има право да извършва онлайн продажба на лекарства. В България по интернет могат да се продават лекарствени продукти без лекарско предписание само при спазване на установените законови изисквания.

Власакиева предупреди и за особено тревожна тенденция, свързана с употребата на подобни препарати от непълнолетни лица. По думите ѝ вече има случаи на подрастващи, които сами си прилагат такива продукти.

Инициаторът на кампанията „Здраве без риск“ призова гражданите да бъдат активни и да подават сигнали при съмнения за незаконна търговия.

„Единственият вариант да знаем каква е реалната картина е да работим комплексно. Както институциите, така и обществото трябва да бъдат проактивни и да могат да дават обратна връзка, така че максимално бързо да се справим с проблема“, подчерта тя.

Власакиева обърна внимание и на условията, при които се транспортират и съхраняват лекарствените продукти и пептидите. При покупка от нерегламентирани източници потребителите не разполагат с гаранции, че тези изисквания са спазени.

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова също предупреди за сериозните рискове, свързани с нерегламентираната употреба на пептиди, особено когато те се предлагат с обещания за бързо намаляване на теглото.

По думите ѝ тези продукти не се предоставят по установения ред за продажба на лекарствени продукти в България, а потребителите често не знаят какво точно вещество въвеждат в организма си.

„Гражданите, които използват тези лекарствени продукти, искат бърз ефект, най-вече свързан с отслабване, но не знаят какво вещество приемат в организма си“, заяви здравният министър.

Ивкова подчерта, че държавата трябва не само да установява незаконните продажби, но и да гарантира, че извършителите ще понесат съответната отговорност.

В тази връзка Министерството на здравеопазването подготвя законодателни промени, насочени към криминализиране на незаконната търговия с подобни продукти.

Според министъра в Наказателния кодекс съществуват празноти, които ограничават възможностите за ефективно противодействие. Тя обяви, че в срок до една седмица ще изиска от изпълнителния директор на ИАЛ конкретни предложения за промени, които да позволят търсенето на наказателна, а не само административна отговорност.

Богдан Кирилов потвърди, че при евентуални законодателни изменения агенцията ще предложи лицата, които незаконно продават пептиди, да подлежат и на наказателно преследване.

Към момента законодателството предвижда административни санкции, които за посочените нарушения могат да достигнат около 38 000 евро.

Изпълнителният директор на ИАЛ съобщи, че в най-напреднал етап са три производства, свързани с установени незаконни онлайн продажби. По два от случаите вече са съставени актове, а по третия предстои лицето, за което има данни, че извършва търговската дейност, да бъде призовано от органите на МВР за съставяне на акт.

Контролните действия се осъществяват в координация с различни структури на Министерството на вътрешните работи, включително Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и звената за противодействие на киберпрестъпността, както и с Агенция „Митници“ и прокуратурата.

Един от използваните механизми е извършването на контролни покупки от страна на ИАЛ. Събраните документи и информация впоследствие се предоставят на компетентните органи с цел установяване на лицата, които стоят зад незаконните продажби, проследяване на използваните интернет адреси и предприемане на действия за санкциониране.

Основното препятствие пред контролните органи обаче остава местоположението на интернет домейните.

По данни на Богдан Кирилов в 99% от случаите домейните на установените сайтове са извън територията на България. Това значително ограничава възможностите на българските институции да преустановят достъпа до тях.

Допълнително затруднение създава практиката сайтовете често да променят своите наименования или да пренасочват потребителите към други интернет адреси. Така дори след предприети действия срещу определена платформа търговията може да продължи през нов сайт.

Кирилов предупреди, че рисковете за здравето съществуват дори когато закупеният продукт е автентичен, тъй като при незаконната онлайн търговия няма гаранции за спазване на необходимите условия за съхранение и транспортиране.

„Дори да се касае за лекарствен продукт, който е автентичен, при закупуването му от такъв тип сайт няма никакви гаранции за това как е съхраняван и дали качествата му отговарят на заложените изисквания“, заяви той.

От ИАЛ обърнаха внимание и на нарастващото влияние на препоръките за употреба на подобни продукти, отправяни от лица без медицинска квалификация в социалните мрежи. Според агенцията тази практика създава сериозни рискове за потребителите, особено когато става дума за инжекционни продукти и вещества с неустановен произход и съдържание.

Като част от мерките за повишаване на обществената информираност Министерството на здравеопазването и ИАЛ предвиждат публикуването на специален списък с интернет сайтове, за които е установено, че незаконно предлагат лекарствени продукти.

Списъкът ще бъде достъпен на интернет страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата и ще се актуализира ежеседмично.

Целта е гражданите да могат да се информират за установените нерегламентирани платформи и да бъдат предупредени за рисковете, свързани с продукти с неясен произход, съдържание или условия на съхранение.

Здравният министър призова гражданите да изпращат сигнали до Министерството на здравеопазването и ИАЛ, като увери, че анонимността им ще бъде гарантирана.

Темата е във фокуса и на националната информационна кампания „Здраве без риск“, инициирана от Десислава Власакиева. Кампанията поставя акцент върху рисковете от употребата на нерегламентирани лекарствени продукти, вещества с неясен произход, подвеждащо рекламирани хранителни добавки и разпространението на недостоверна здравна информация.

Един от основните ѝ акценти е необходимостта потребителите да разпознават съмнителните онлайн предложения и да не приемат рекламните обещания за бърз здравен или естетичен ефект като доказателство за безопасност.