Десислава Власакиева: Проблемът с незаконните сайтове, предлагащи неразрешени лекарствени продукти, не може да бъде разрешен напълно
На структурите на Министерството на вътрешните работи вече са предоставени списъци с български граждани, които рекламират и популяризират в социалните мрежи продажбата, разпространението и употребата на нерегламентирани лекарствени продукти, включително пептиди. Това съобщи Десислава Власакиева, инициатор на националната информационна кампания „Здраве без риск“, в „Интервюто на NOVA“.
По думите ѝ компетентните органи извършват проверки за установяване на самоличността на лицата, като се очаква в следващите дни те да бъдат призовани и да им бъдат наложени административни санкции.
Новината идва на фона на засилените проверки срещу незаконната онлайн търговия с лекарствени продукти. До момента са установени над 73 интернет платформи, предлагащи нерегламентирано лекарства, като повече от 30 от тях са насочени основно към продажбата на пептиди, рекламирани включително за отслабване и естетични цели.
Според Власакиева един от основните проблеми е, че развитието на онлайн търговията и начините за популяризиране на подобни продукти изпреварват възможностите на контролните институции.
„Намираме се в затворен цикъл, в който трудно успяваме да настигнем динамичното развитие на дигитализацията“, заяви тя.
Инициаторът на „Здраве без риск“ коментира и намерението на Министерството на здравеопазването да предложи криминализиране на незаконната търговия с лекарствени продукти и пептиди.
Според нея въвеждането на наказателна отговорност би могло да ограничи подобни практики, макар само по себе си да не е достатъчно за окончателното решаване на проблема.
„Чрез криминализирането на тези действия ще може да се ограничи проактивността при извършването на подобен тип нарушения“, посочи Власакиева.
Тя припомни, че към момента Изпълнителната агенция по лекарствата разполага с правомощия да налага административни санкции при установяване на незаконни продажби, но възможностите за противодействие остават ограничени.
Власакиева обърна внимание и на различния законодателен подход към незаконната търговия с ветеринарни и хуманни лекарствени продукти.
„Интересното в случая е, че за ветеринарните препарати и лекарства има действащ закон, който предвижда подобни мерки, но за лекарствата за хуманна употреба няма такава уредба. Този разговор тепърва предстои“, заяви тя.
На съвместен брифинг ден по-рано министърът на здравеопазването Катя Ивкова обяви, че ще изиска от изпълнителния директор на ИАЛ Богдан Кирилов предложения за законодателни промени, които да позволят търсенето на наказателна, а не само административна отговорност при подобни нарушения.
В интервюто Власакиева постави акцент и върху необходимостта от по-добра координация между институциите, които отговарят за контрола на различните категории продукти.
Тя уточни, че лекарствените продукти са под контрола на Изпълнителната агенция по лекарствата, докато хранителните добавки попадат в компетентността на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
По думите ѝ хранителните добавки подлежат на регистрационен режим, като по отношение на неговото прилагане се очаква допълнителна информация от компетентната институция.
„Разполагаме с официална информация за процеса по тяхната регистрация, но очакваме категоричен отговор от БАБХ“, посочи Власакиева.
Тя подчерта, че Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата са поели ангажимент да продължат работата по ограничаване на незаконната онлайн търговия.
В рамките на предприетите мерки се предвижда и публикуването на списък с интернет сайтове, за които е установено, че незаконно предлагат лекарствени продукти. Информацията ще бъде достъпна на страницата на ИАЛ и ще се актуализира всяка седмица.
Националната информационна кампания „Здраве без риск“ поставя във фокуса на общественото внимание рисковете от нерегламентирани лекарствени продукти, пептиди, хранителни добавки с подвеждащи здравни претенции и продукти с неясен произход.
Един от основните акценти на инициативата е необходимостта от по-активно взаимодействие между институциите и гражданите, включително чрез подаване на сигнали за съмнителни онлайн платформи и незаконни продажби.
Според Власакиева ефективното противодействие изисква не само установяване и санкциониране на нарушенията, но и законодателни механизми, които да отговарят на мащаба и динамиката на незаконната търговия в дигитална среда.
Източник: Nova Broadcasting Group
