1,2 млн. случая на мозъчни заболявания у нас през 2022 г.

Повече от 1,2 милиона случая на мозъчни заболявания са регистрирани в България през 2022 г. – тревожна статистика, която поставя страната ни сред държавите с най-висока заболеваемост в Европа. Данните бяха изнесени днес по време на кръгла маса, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ в партньорство с Български лекарски съюз и Столична лекарска колегия, на която бе представен проектът на Национален план за мозъчните заболявания на Република България (2026–2030).

Документът очертава дългосрочна стратегия за изграждане на устойчива, интегрирана и високотехнологична система за превенция, ранна диагностика, лечение, рехабилитация и социална подкрепа за хората с мозъчни заболявания.

„Грижата за мозъчното здраве вече не е просто медицински въпрос – тя е морална, социална и икономическа необходимост. Инвестицията в мозъчното здраве е инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на България,“
подчерта чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и модератор на дискусията.

Националният план предлага стратегически отговор на едно от най-сериозните здравни предизвикателства на XXI век, като се вписва в приоритетите на Световната здравна организация и Европейския мозъчен съвет. Той включва пет ключови направления: наука, данни и иновации; достъп и качество на грижите; интеграция и координация на дейностите; обществена осведоменост и социална подкрепа; политики и устойчивост.

В дискусията участваха министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов, управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски, председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и председателят на СЛК д-р Асен Меджидиев.

„Националният план предвижда включване и взаимодействие на всички заинтересовани страни. Създава се устойчива рамка на грижата за мозъчното здраве у нас. Убеден съм, че днешните експертни решения ще се превърнат в утрешни реални действия,“ заяви министър Кирилов.

Доц. Петко Стефановски подчерта, че НЗОК ще продължи да подкрепя усилията на медицинската общност в посока навременна диагностика и рехабилитация, които помагат на пациентите да възстановят увереността си и да се реализират пълноценно в обществото.

Планът предвижда изграждане на национална система за мониторинг и дигитална инфраструктура, внедряване на телемедицина и изкуствен интелект, както и създаване на национални регистри за мозъчните заболявания. Акцент е поставен върху инвестиции не само в технологии, но и в хората – лекарите и специалистите по здравни грижи – чрез продължаващо обучение и създаване на структури за долекуване и дългосрочна грижа.

Първата част на форума бе посветена на предложенията на водещите научни и професионални организации. Акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология, и проф. Димитър Масларов, член на УС на Фондацията, представиха мерки за развитие на мрежа от центрове за диагностика, остро лечение и рехабилитация след инсулт. Проф. Георги Ончев, зам.-председател на Българската психиатрична асоциация, акцентира върху интеграцията на психичното здраве в общата медицинска практика и борбата със стигмата.

Чл.-кор. проф. Николай Габровски представи предложенията на Българското дружество по неврохирургия, насочени към усъвършенстване на спешната неврохирургична помощ и развитие на рехабилитационните програми. Според него, националният план е „реален инструмент за действие – не просто документ, а визия за промяна и обща кауза за по-добро мозъчно здраве“.

Здравният икономист Аркади Шарков, член на УС на Фондацията, посочи, че през 2024 г. мозъчните заболявания са довели до над 800 000 години живот с увреждане (DALY), което представлява около една трета от общата тежест на заболяванията в страната. Икономическите загуби се оценяват на над 1,2 млрд. евро годишно – аргумент в полза на ранната профилактика и достъпа до качествено лечение.

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов изтъкна, че темата за мозъчното здраве е от изключително значение не само за общественото здраве, но и за пациентите и медицинската общност:

„Усилията на водещите специалисти ще положат основите на един модерен и ефективен национален подход, който ще обедини научния потенциал, клиничния опит и здравните политики.“

Председателят на СЛК д-р Асен Меджидиев допълни, че в Колегията членуват близо 100 неврохирурзи, 400 невролози и 200 психиатри – доказателство за силния експертен потенциал на организацията в тази област.

Експертите очертаха основните предизвикателства пред системата – хронично недофинансиране, липса на интеграция между здравните и социалните услуги, недостиг на кадри и ниска обществена осведоменост. Като ключови решения бяха посочени по-доброто използване на европейските ресурси, образователни програми и координация между институциите.

Във втория панел на събитието бяха представени съвременни научни и технологични постижения: проф. Димитър Масларов говори за навременно тромболитично лечение при остър исхемичен инсулт; проф. Николай Габровски– за роботизацията и изкуствения интелект в неврохирургията; а чл.-кор. проф. Цветалина Танкова – за връзката между метаболитните нарушения, затлъстяването и когнитивния спад.

Мозъчните заболявания остават едно от най-големите предизвикателства на съвременната медицина – те са водеща причина за инвалидност и втора по честота причина за смърт в света. Според данни от The Lancet Neurology (2024), над 3 млрд. души по света – или 43% от населението – живеят със заболявания, свързани с мозъка. В Европа засегнатите са 179 млн., а годишните разходи надхвърлят 800 млрд. евро – повече от средствата за лечение на рак, сърдечносъдови заболявания и диабет взети заедно.

В България инсултът е причина за близо 16% от всички смъртни случаи, а през 2022 г. над 33 000 българи са загубили живота си вследствие на мозъчни заболявания.