Чл.-кор. проф. Георги Момеков: Фармацевтите на бъдещето - как биологичната ера преобразява науката, безопасността и академичната подготовка

От 1 май 2025 г. чл.-кор. проф. Георги Момеков, дфн, поема длъжността декан на Фармацевтичния факултет (ФФ) за мандат 2025 – 2029 г., след като е избран от Общото отчетно-изборно събрание на факултета. Изявен учен и преподавател с повече от две десетилетия академичен опит, проф. Момеков развива цялата си професионална кариера във ФФ на МУ – София, изкачвайки последователно всички академични степени и защитвайки образователната и научна степен „доктор“ и научната степен „доктор на науките“. Утвърден академичен лидер и член-кореспондент на БАН, той е национален авторитет в областта на онкофармакологията. През 2025 г. проф. Момеков е удостоен с престижната награда „Златна панацея“, признание за изключителен принос към развитието на фармацевтичната наука и академичната общност. Той ръководи ключови експертни структури, включително Националния експертен съвет по клинична фармация, член е на Националния експертен съвет по имунизациите към Министерството на здравеопазването. Като председател на Българското научно дружество по фармация и дългогодишен академичен преподавател, проф. Момеков играе водеща роля в модернизирането на фармацевтичното образование и научните изследвания у нас.

Фармацията или комплексният микс от наука и практика на лекарствознанието винаги е била територия, в която научната креативност рано или късно се превръща в реалност. Но промените, които наблюдаваме днес, са безпрецедентни по мащаб и скорост. За едно поколение преминахме от относително ясния свят на малките молекули към доминиращ пейзаж от биологични и генетично базирани терапии, които не просто лекуват симптоми, а пренаписват функциите на клетките и понякога дори самото им бъдеще.

Доскоро експертите в лекарствознанието разчитаха на вдъхнатата им от дългогодишната подготовка по физиология, биохимия, фармакология, органична и фармацевтична химия интуиция – малките молекули имат свойства, позволяващи предвиждане на много свойства, механизми и характеристики. Но днес голяма част от новопоявяващите се лекарства са пептиди и белтъци, в т.ч. аналози на ендогеннихормони и цитокини, моноклонални антитела, фузионни протеини, пептидомиметици, други макромолекули като аптамери, малки интерфериращи РНК, антисенс-олигонуклеотиди, както и авангардни терапевтични модалности като генни терапии с вирусни вектори, клетъчни терапии като CAR-T клетки, и дори сред терапевтичните подходи влиза редактиране на генома чрез CRISPR-базирани системи. Това не са просто нови инструменти в арсенала на медицината и фармацията – те са фундаментално различен начин да се влияе върху биологията и патологичните процеси и заболявания. Вместо да модифицират ензими или рецептори, тези терапии могат да препрограмират клетки, да активират имунни каскади, да заменят дефектни гени или да търсят патологични клетки с прецизността на биологични „проектили“.

Тези тенденции към все по-глобално въвеждане на такива авангардни терапевтични системи налагат значителен акцент върху молекулярната биология, имунологията, съвременните биотехнологии, както и върху специфичните подходи за разработване на подходящи носители на тези лекарства, често в сферата на нанотехнологиите. Това несъмнено води до необходимостта от значителна модификация на учебните програми, които основно са фокусирани върху фармацевтичните аспекти на малките молекули – повечето от познатите ни до края на миналия век конвенционални лекарства.

Именно тази трансформация променя професията на фармацевта много по-дълбоко, отколкото обикновено си даваме сметка. Тя започва още в аудиторията. Днешните студенти влизат в университета с по-широк достъп до информация от всяко предишно поколение – свръхинформирани, технологично ориентирани, критични към авторитетите и чувствителни към практическата стойност на знанията. На тях класическият стил на преподаване им е тесен. Те очакват интерактивност, аргументи, примери от реалната клинична практика, ситуации, в които да приложат наученото.

Лекцията вече не е монолог – тя е разговор, в който се срещат наука, етика, реалност и въображение.

Образованието трябва да се промени, за да отговори на нуждите на това поколение. То трябва да създава мислещи хора, а не просто носители на информация. С биологичните терапии знанията не могат да се усвоят с механично запомняне – необходимо е системно разбиране. Какво означава „имуногенност“? Каква е разликата между антитяло, което блокира рецептор, и антитяло, което привлича имунни клетки чрез Fc-фрагмента си? Защо генната терапия може да е еднократна, но с ефект, който продължава цял живот? Какво е „оф-таргет“ мутация при CRISPR редактиране? Всички тези въпроси водят студентите не само навътре в науката, но и навътре в логиката, която изгражда тази наука.

И ако университетът не успее да поддържа темпа, рискува да се превърне в музей на идеи, които вече са изостанали от практиката. Защото в света на биологичните терапии промените не се случват през десетилетия, а през месеци.

Скоростта на развитие е предизвикателство и за регулаторната наука. Класическата токсикология, изградена върху логиката на малки молекули, вече е недостатъчна. При антителата опасността не е химична токсичност, а прекомерна имунна активност; при генните терапии – непредвидима интеграция на вектора в генома; при клетъчните терапии – неконтролирана пролиферация или цитокинова буря. Това изисква нови методи на предклинична оценка, включително сложни инвитро модели, биоинформатика, трансгенни животински модели, високочувствителни биомаркери и прогнозиране чрез машинно обучение.

Дори клиничните изпитвания се променят. От изучаване на големи групи пациенти се преминава към изключително таргетирани популации, често с редки заболявания. Класическите фази I, II и III все по-често се заменят от адаптивни или хибридни дизайни, които събират данни не толкова за обичайните фармакокинетични криви, колкото за динамиката на имунния отговор, молекулярни биомаркери или функционални корелати. А след одобрението за употреба т.нар. постмаркетингово проследяване се превръща в ключов етап от живота на лекарството – включва регистри, биологичен мониторинг, проследяване в реалната клинична практика и често продължава десетилетия.

И тук се появява изкуственият интелект – не като заместител на специалиста, а като негов мощен инструмент. AI вече участва в анализ на данни от клинични проучвания, идентифициране на редки сигнали за безопасност, моделиране на лекарствени взаимодействия, предвиждане на имуногенност или оптимизиране на дозировката при персонализирани терапии. Но задачата на бъдещия фармацевт е да различава полезното от подвеждащото, да разчита резултатите с критична мисъл и да поставя научната етика над „лесните решения“, предлагани от алгоритмите.

На този фон ролята на фармацевта се издига до безпрецедентно ниво. Той вече не е просто специалист по лекарства, а се превръща в интегратор на знание, посредник между иновацията и пациента, пазител на безопасността и важен член на мултидисциплинарните екипи, които оформят терапиите на бъдещето. Да бъдеш фармацевт означава да разбираш науката, но и да умееш да я превеждаш; да мислиш критично, но и да действаш етично; да учиш непрекъснато, защото всяко отлагане те връща години назад в една област, която се движи с невероятна скорост.

Затова най-голямото предизвикателство пред образованието не е да покрие учебния материал, а да вдъхнови студентите да се чувстват част от научната мисия. Да ги научи да задават трудните въпроси, да подлагат на съмнение очевидното, да приемат несигурността като двигател на знанието, а не като пречка. В научния свят догмата е враг, а съмнението е инструмент за развитие, с други думи, науката е една култура на дебата.

Ерата на биологичните терапии променя самото лице на фармацията. Но това не е заплаха, това е шанс. Шанс за студентите да станат поколението, което няма да запомни, а ще разбере. Поколението, което няма просто да следва, а ще води. Поколението фармацевти, което ще превърне науката от набор от факти в инструмент за човешко спасение. Защото колкото и сложни да стават технологиите, най-важният елемент винаги ще бъде един и същ: мислещият човек, въоръжен със знание, отговорност и смелост да променя бъдещето.

Вместо епилог: В продължение на векове европейците са вярвали, че светът свършва при Херкулесовите стълбове – скалните масиви от двете страни на протока при днешен Гибралтар. Те били не просто географска граница, а символична линия: отвъд нея започвало „непознатото“, „невъзможното“, „недопустимото“. Затова и старият надпис, поставян по картите, предупреждавал: Non plus ultra – „Дотук и не по-нататък“.

В началото на XVI век кралят на Испания и император на Свещената Римска империя Карл V обръща този възглед. Като владетел на една от най-големите империи в историята, той насърчава идеята, че истинският прогрес започва именно когато прекрачим границата на познатото. Така неговият девиз става Plus ultra – „По-нататък“. Призив към смелост, разширяване на хоризонтите и доверие в науката, знанието и човешкия потенциал.

Този дух е неочаквано съзвучен с мисията на фармацевтите на бъдещето. Днес професията излиза отвъд традиционната роля и навлиза в нови територии – персонализирани терапии, фармакогеномика, дигитални модели на грижа, анализ на данни и клинично партньорство. Фармацевтът на бъдещето се трансформира от традиционните си роли в навигатор в сложни ситуации и решения, медиатор между пациента и технологиите, пазител на качеството и безопасността.