Д-р Николай Шарков: "Лидерството е промяна, не позиция"

Д-р Николай Шарков е едно от най-утвърдените имена в денталната медицина у нас и в международен мащаб. Роден в София през 1956 г., той израства в Бургас, където завършва с отличие Английската езикова гимназия „Гео Милев“. Следва стоматология в МУ – София. Придобива специалности по Детска и Обща дентална медицина, както и магистърска степен по Бизнес администрация със специализация в здравния мениджмънт. От 1989 г. е преподавател в катедра „Детска дентална медицина“ на МУ – София. В продължение на над две десетилетия активно участва в ръководството на Български зъболекарски съюз, където последователно заема постовете на зам.-председател, главен секретар и председател.

Международната му дейност в Световната дентална федерация (FDI) започва още през 2003 г. в Сидни, Австралия. През 2021 г. е избран за ковчежник, а през 2023 г. – за президент на организацията. Така д-р Шарков става първият българин, който ще застане начело на FDI – водещият глобален глас на денталната общност. Освен това е един от петимата директори в борда на Съвета на европейските зъболекари (CED).

1. Личен път и мотивация – лидерството чрез реформи, а не чрез позиции 

Д-р Шарков: Винаги съм вярвал, че истинското лидерство се доказва с постигнатите промени, не с титли. Водя с личен пример и реформи, мотивиран от желанието да улесня колегите и достъпа на пациентите до качествено лечение. Лидерската позиция не значи нищо без положителни промени.

2. Конкретни реформи, които бихте предложили при наличие на политическа воля Д-р Шарков: При политическа воля предлагам: Първо, поне 5% от бюджета на НЗОК за дентална медицина – за разширяване на услугите (особено за възрастни и уязвими). Второ, продължаване на целевото финансиране за детската дентална профилактика. Трето, реформа на специализациите – повече финансиране и бази, за да задържим младите кадри. Четвърто, задължително продължаващо обучение. Пето, намаляване на добавената захар с поне 5%. Накрая, по-добра интеграция на оралното здраве в общото здравеопазване – чрез дигитализация, изкуствен интелект и участие във всички здравни стратегии.

3. Баланс между технологии и човешки фактор в денталната медицина 

Д-р Шарков: Технологиите (дигитални скенери, 3D принтери и др.) повишават прецизността, но човешкият фактор е незаменим. Опитният лекар поставя диагнозата, взема решенията и общува с емпатия. Стремим се към баланс: внедряваме технологии, но инвестираме и в обученията на колегите. Апаратурата трябва да допълва, а не да измества експертността и човечността.

4. Разликата между реторика и реална промяна в условията на оцеляване в системата 

Д-р Шарков: Често има разминаване между обещанията и реалността. Например, 21 години бяха нужни за право на протези по здравна каса за напълно обеззъбени – базов стандарт с огромно закъснение. На думи всички подкрепят устойчива система, но на практика денталната медицина е недофинансирана и пренебрегвана. Лекарите по дентална медицина (ЛДМ) сами инвестират в кабинети без подкрепа. Истинската промяна изисква действия: по-добро финансиране, облекчаване на администрацията, защита на трудовите права – за преход от оцеляване към развитие.

5. Проблеми с реактивното финансиране и НЗОК

Д-р Шарков: Финансирането е предимно реактивно. Бюджетът на НЗОК за дентална медицина се „кърпи” без да отчита реалните нужди и инфлацията, водещо до хронично недофинансиране. Пари се намират чак при остра криза. Нужен е проактивен модел: дългосрочно планиране, индексация на цените и достатъчни ресурси за целите в оралното здраве.

6. Оценка на текущото финансиране чрез НРД за дентално здраве

Д-р Шарков: Финансирането по НРД е далеч под нуждите и несправедливо разпределено. Преди 20 години бяха необходими ~550 млн. лв. годишно само за поддържане; днес сумата е многократно по-голяма. Сега са предвидени около 416,5 млн. лв., което покрива единствено оскъдния текущ пакет (с бързо изчерпващи се лимити за възрастни). Често лекарите по дентална медицина работят на загуба. Текущото финансиране не осигурява устойчива помощ. Необходимо е поне 30% увеличение на бюджета за разширяване на пакета за възрастните – за това БЗС ще настоява.

7. Допълнителни механизми за финансиране – фондове и програми

Д-р Шарков: Трябва финансиране извън НЗОК. Възможности: Държавно финансирани национални програми (като Националната програма за профилактика на оралните заболявания при децата – трябва да продължи и да се разшири). Европейски фондове (Horizon Europe за изследвания, Erasmus+ за образование) отнасящи се за факултетите по дентална медицина. Доброволно допълнително здравно осигуряване (но не за сметка на бюджета на НЗОК, каквито идеи имаше преди години) за дентални услуги. Комбинацията от публични средства, национални програми и европейско финансиране би дала стабилност. БЗС трябва да инициира и координира тези усилия.

8. Необходимост от стратегия за профилактика и образователни кампании

Д-р Шарков: Профилактиката е ключът – инвестицията в превенция спестява огромни разходи по-късно. Необходима е национална стратегия за профилактика, подкрепена с образователни кампании, независими от НЗОК. Още от детските градини трябва да се възпита култура на орална хигиена. Съществуващата програма на Министерство на здравеопазването за профилактика на оралните заболявания при деца е добър фундамент -трябва да продължи. Много хора отиват при лекар по дентална медицина едва при болка, което води към късно откриване и усложнения. Затова планираме повече инициативи за информираност -през медиите, общността. Нужна е национална стратегия на високо ниво, обединяваща лекари по дентална медицина, педиатри, ендокринолози, училища, власти и общество. Само така ще прекъснем порочния кръг на „лекуване на последствия”.

9. Глобалното състояние на оралното здраве и мястото на България в тази картина


Д-р Шарков: В световен мащаб оралното здраве не е задоволително – близо половината хора имат заболяване на устната кухина (СЗО, 2022). България има предизвикателства: услугите са на европейско ниво (добре подготвени специалисти, модерно оборудване), но показателите за орално здраве на населението не са добри – кариесът и пародонтозата са по-разпространени, в сравнение със Скандинавските държави. България е на второ място в Европа след Швеция по брой лекари по дентална медицина на глава от населението. Въпросът е да използваме този ресурс ефективно за подобрение на здравните резултати чрез профилактика и повишаване на здравната култура.

10. Защо правителствата не възприемат оралното здраве като част от общото здраве


Д-р Шарков: Исторически оралното здраве се разглежда като отделно и второстепенно. Заболяванията на устата рядко са животозастрашаващи директно, затова са подценявани. Съществува и погрешно схващане, че зъбите са въпрос на комфорт, а не на здраве. В действителност лошото орално здраве влияе на целия организъм – инфекциите могат да причинят сърдечни, ставни, диабетни усложнения. СЗО подчертава, че здравето на устната кухина е неразривна част от общото здраве. Въпросът е тази парадигма да се възприеме. Инерцията и конкуренцията за ресурси (насочени към болнична помощ и лекарствата) пренебрегват „тихата епидемия”. Нашата задача е да информираме управляващите, че инвестицията в орално здраве спестява разходи за други болести. Постепенно има промяна, но предстои работа.

11. Екологичните практики в дентална медицината -воля и реалност


Д-р Шарков: Воля за екологична устойчивост не липсва. Все повече колеги търсят начини за намаляване на отпадъците и рециклиране. FDI издаде наръчник за намаляване на въглеродния отпечатък. Секторът носи отговорност да бъде устойчив. Разликата с реалността идва от пречки: финансови (скъпо оборудване) и инфраструктурни (липса на системи за рециклиране). Някои колеги в малки кабинети се притесняват от допълнителни разходи. Затова трябва да се действа постепенно: да повишаваме осведомеността с лесни първи стъпки (дигитални досиета, пестене, разделно събиране). Отрасловите организации и държавата трябва да стимулират с насоки и облекчения. Младото поколение е ентусиазирано. Тенденцията към „зелена” дентална медицина ще се засилва.

12. Дигитализацията и как да не се допусне неравен достъп


Д-р Шарков: Дигитализацията носи плюсове, но рискува да увеличи неравенството, ако само големите клиники имат достъп до технологии (е-досиета, телемедицина, CAD/CAM, AI). Процесът трябва да бъде справедлив. При Националната здравно-информационна система БЗС настоя да участва, за да се отчетат спецификите на денталната медицина и да не се затруднят колегите. За скъпите технологии (3D рентгени, скенери, CAD/CAM) са нужни стимули и програми за малките практики (колективни покупки, лизинг, европроекти). Важен е и обменът на знания – по-опитните колеги да обучават останалите. Дигитализацията трябва да повиши качеството и достъпа навсякъде. Това изисква стратегическо мислене и солидарност.

13. Етика, икономика и отлив на кадри – възможна ли е устойчивост


Д-р Шарков: Балансът е деликатен на фона на отлив на млади кадри към чужбина (десетки годишно). Имаме повече от достатъчно лекари по дентална медицина, но трудът им тук не е оценен – мнозина срещат финансови трудности в началото (големи инвестиции с несигурна възвръщаемост). Икономическите предизвикателства изкушават към компромиси, но високият професионален морал не подлежи на пазарлък -не може да има отстъпки в качеството или почтеността. Устойчивостта изисква системата да преодолява трусове без ерозиране на доверието. За задържане на кадрите са нужни повече възможности за развитие, специализация и подкрепа за младите лекари по дентална медицина. БЗС работи за икономическа стабилност, повече места за специализация и спазване на етичния кодекс. Доверието на пациентите подобрява и икономиката. В заключение, устойчивостта е постижима с грижа за хората и принципите.

14. Какво липсва в публичния дебат за здравеопазването


Д-р Шарков: В дебата почти не се говори за оралното здраве и профилактиката. Фокусът е върху болници, спешна помощ, цени на лекарства. Рядко се дискутират кариеси при деца, беззъби възрастни или грижа за устно здраве. Липсата на внимание води до нисък приоритет при разпределяне на ресурси. Трябва целенасочено да включим денталното здраве. Липсва и разбирането, че оралното здраве влияе на общото – трябва ясно да го комуникираме. Почти не се говори за профилактика. Дебатът се концентрира върху недостига на пари, вместо върху ефективно използване и организационни реформи. В обобщение, липсва дългосрочен, холистичен разговор, където денталното здраве да заеме мястото си. Апел към медии и политици: включете денталната медицина и профилактиката – това пряко засяга качеството на живот. („Няма здраве без орално здраве” – СЗО).

15. Програмата MOOC на FDI /World Dental Federation/- как могат да се включат български лекари по дентална медицина


Д-р Шарков: FDI стартира първия мащабен онлайн курс Massive Open Online Course (MOOC) по устойчивост в денталната медицина. Целта е да даде знания и умения за по-устойчиви практики. Препоръчвам го на българските колеги – включването е лесно: регистрация на сайта на FDI. Курсът е на няколко езика и обхваща модули за управление на отпадъци, намаляване на въглеродния отпечатък, социална и икономическа устойчивост. Всеки учи със свое темпо. Българските лекари по дентална медицина могат да се включат индивидуално, но бихме искали като съсловие да организираме по-широко участие. Курсът свързва с глобална общност – шанс за обмен на опит. Като избран президент на FDI, популяризирането на такива възможности в България е приоритет. Мой съвет: възползвайте се.

16. Възможности за участие в Erasmus+ и HorizonEurope


Д-р Шарков: Erasmus+ позволява на студенти, преподаватели и професионалисти да обменят добри практики и обучение в чужбина. Нашите факултети традиционно участват. Horizon Europe (програма за изследвания и иновации) предлага възможности за проекти в денталната медицина – нови биоматериали, обществено здраве, дигитални решения. Българската научна общност има потенциал да спечели такива проекти. Участието носи финансиране, знание, престиж и допринася за подобрение на денталното здраве у нас. Ръководствата на факултетите ще продължат да търсят тези възможности.

17. Международните платформи за млади лекари по дентална медицина


Д-р Шарков: Има платформи за младите: форуми като Young Dentists на FDI, работна група в ERO (Европейска регионална организация на FDI),. БЗС си сътрудничи с Международната асоциация на денталните студенти (IADS) и Европейската асоциация на студентите (EDSA). Много днешни успели колеги бяха активни в тях като студенти. Насърчавам ги да продължат да участват -например в структурите на БЗС, която има партньорства с други национални асоциации. БЗС дава сцена на младите на конгресите си (младежки секции) и осигурява чуждестранни лектори. Достъпът до международни платформи е лесен онлайн. БЗС може да помага с контакти и насочване. Съвет към младите: Не се ограничавайте до университета – свържете се с колеги от чужбина, учете се и споделяйте. Така се развивате вие и българската дентална медицина.