Лошата хигиена на ръцете – водещ фактор за вътреболнични инфекции, алармират от БАПЗГ

Лошата хигиена на ръцете е сред основните причини за възникването на инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), които представляват сериозен риск за пациентите, медицинските специалисти и посетителите на лечебните заведения. За ограничаването на този проблем са необходими комплексни мерки, включващи рационална употреба на антибиотици, промяна в поведението на персонала и обществото, както и непрекъснато обучение, съобщават от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).

В тази връзка БАПЗГ, съвместно с Българската асоциация „Единно здраве“, стартира кампания за повишаване на знанията и компетенциите на специалистите по здравни грижи в областта на превенцията на ИСМО. Поредното обучение в рамките на инициативата ще се проведе на 24 ноември в София.

Инфекциите, свързани с медицинското обслужване, се определят като инфекции, които не са били налични при приема на пациента в лечебното заведение, а са възникнали по време на престоя му или след изписването му. Те засягат не само пациентите, но и медицинския и немедицинския персонал, студентите и посетителите.

По данни на Световната здравна организация, над 7% от хоспитализираните пациенти в развитите страни и над 10% в развиващите се държави развиват инфекции, свързани с медицинското обслужване. В Европа, според проучване на ECDC за периода 2022–2023 г., 8% от хоспитализираните пациенти или около 4,8 милиона души са засегнати от ИСМО. Най-чести са респираторните инфекции, следвани от инфекции на пикочните пътища, хирургичните инфекции, сепсиса и гастроинтестиналните инфекции.

За България данните са събрани от 23 лечебни заведения, където са проследени близо 4000 хоспитализации. При тях 4% от пациентите са имали ИСМО – стойност, която е по-ниска от средната за Европа. В същото време обаче процентът на инфекциите с неясен произход у нас достига 29%, което според БАПЗГ поставя под съмнение надеждността на отчетността и показва нуждата от подобряване на системите за наблюдение и контрол.

Основният начин на разпространение на тези инфекции са ръцете на медицинския персонал. Микроорганизмите могат да преживяват върху ръцете и различни повърхности от минути до няколко часа, като при някои патогени този период достига над 3–4 часа. Данните на ECDC показват, че у нас употребата на дезинфектанти на алкохолна основа е значително по-ниска спрямо средноевропейските стойности, което е индикатор за пропуски в хигиената на ръцете в лечебните заведения.

Друг сериозен проблем, който допринася за усложняване на ситуацията, е антимикробната резистентност. Нерационалната употреба на антибиотици води до намаляване на тяхната ефективност и до увеличаване на смъртността от резистентни инфекции. Световните данни сочат, че смъртността, свързана с антимикробна резистентност, нараства, като в България се отчита значително по-висока резистентност при някои бактерии в сравнение със средните стойности за Европа.

Според БАПЗГ намаляването на ИСМО и антимикробната резистентност изисква цялостен подход, включващ въвеждане и стриктно прилагане на програми за превенция и контрол на инфекциите, обучение на персонала, ефективен надзор и реално отчитане на случаите, подобряване на хигиената на ръцете, оптимизиране на антибиотичната политика и повишаване на информираността и ваксинационното покритие сред населението.

БАПЗГ и Българската асоциация „Единно здраве“ заявяват, че ще продължат обучителните си инициативи и настояват за целенасочени политики от страна на институциите и всички участници в здравната система с цел ограничаване на една от най-сериозните заплахи за безопасността на пациентите.