Маг.-фарм. Димитър Маринов: Аптеката между пазара и пациента - гарантиран достъп, етика и устойчивост

Магистър-фармацевт Димитър Маринов е председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз (БФС). Професионалният му път включва над 10 години опит в аптечната практика, от които значителна част като управител на собствена аптека. Има 5 години опит като отговорен фармацевт, търговец на едро и мениджър в компания – притежател на разрешение за употреба.

Паралелно с това развива повече от 15 години активна съсловна дейност, като заема ръководни позиции в регионални фармацевтични структури и участва в работни групи, изготвящи ключови нормативни и договорни рамки за фармацевтичния сектор.

Днес, като председател на БФС, Димитър Маринов насочва усилията си към модернизация на фармацевтичната професия и утвърждаване на ролята на фармацевтите в съвременната здравна система.

I. ДОСТЪП ДО ЛЕКАРСТВА И РОЛЯТА НА АПТЕЧНАТА МРЕЖА

Българският фармацевтичен сектор се намира в период на нормативни и пазарни трансформации. Какви според Вас са критичните фактори за устойчив достъп на пациентите до лекарства през следващите 3 – 5 години?

Димитър Маринов: В България от години се говори за реформа. Обикновено повече се говори, отколкото се прави, особено в сектора на лекарствоснабдяването. На практика последната голяма промяна настъпи през 2006 – 2007 г., когато се премахна т.нар. модел, при който собственик на аптека можеше да бъде само фармацевт и той можеше да притежава само една аптека.

Тогава се разреши всеки да притежава на практика неограничен брой аптеки, като се остави нормативна вратичка едни и същи лица да сa производители, търговци на едро и да притежават колкото си пожелаят аптеки. Постави се началото на вертикално и хоризонтално свързаните структури. Създадоха се предпоставки за началото на големите вериги. И днес, години по-късно, виждаме резултата – влошен достъп до лекарства, много аптеки, неравномерно разпределени, зле заредени и хронично страдащи от липса на персонал, въпреки наличните вече шест фармацевтични факултета.

Предизвикателствата през следващите години ще са равнопоставен достъп на аптеките до лекарства и въобще оцеляването на аптеките с оглед на изключително ниските надбавки за лекарствата за аптеките, които са нормативно определени и все по-недостатъчни на фона на непрестанно растящите разходи за обезпечаване на дейността.

Един от големите системни проблеми е неравномерният достъп до аптеки в по-малки населени места.

Какви политики и европейски модели могат да се адаптират у нас, така че аптеката да остане близо до пациента – не само в големите градове?

Димитър Маринов: През последните години се създаде възможност за допълнително финансиране на аптеки, които са отдалечени, намират се в труднодостъпни населени места, които са единствен изпълнител на дейност с НЗОК на територията на община и които са денонощни. Методиката за това финансиране вече дава резултати – има новооткрити аптеки в такива места, все повече аптеки изпълняват повече дейности по Здравната каса, което многократно подобрява достъпа до продукти и услуги. В България за разлика от много европейски практики няма географски и демографски критерии за откриване на аптека.

Няма изискване за отстояние на една аптека от друга, няма регулация за броя на аптеките за определено население или потребности. Като добавим и отпадането на ограничението само фармацевт да е собственик на до една аптека, стигнахме до принизяването на аптечната дейност до чиста търговия – отстъпки, промоции, псевдоикономии от обема и всякакви нелоялни търговски практики, които доведоха до безсмислено свръхпотребление на лекарства с всички негативни последици от това. Вече не са важни пациентът и неговите здравни проблеми, нито професионализмът на фармацевта. Важни са скоростта и обемът на оборота, както и пациентът, но вече като платежоспособност, и общественият фонд като бюджет, който да бъде усвоен. Денонощната фармацевтична услуга е критична за системата, но често икономически неустойчива. 

Какъв е устойчивият модел за 24/7 достъп до лекарства? Общинско участие, държавна подкрепа или други механизми?

Димитър Маринов: Всякакви механизми, които биха дофинансирали изключително нерентабилната денонощна услуга, са приемливи, но трябва да е ясно, че това не може да става за сметка на качеството на услугата и безопасността на пациента. Недопустими варианти за имитация на решения са автомати за лекарства извън аптеката, мобилните аптеки, онлайн доставка на лекарства по рецепта, неквалифицирани лица да продават, защото те не могат да отпускат, лекарства.

През периода на недостиг на медикаменти в ЕС какво правим като държава и съсловие, за да гарантираме наличност и защита на българските пациенти, предвид че сме малък пазар?

Димитър Маринов: Трябва да има стимули или поне условия за притежателите на разрешения за употреба да регистрират и поддържат наличности от лекарства на нашия пазар. Вероятно трябва да се обсъди и някакво изискване за задължително поддържане на есенциални продукти, без които не можем.

II. РОЛЯТА НА ФАРМАЦЕВТА, ДИГИТАЛИЗАЦИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНИ СТАНДАРТИ

Отчитате, че дигитализацията промени начина на работа в аптеката. Какво трябва да се подобри в електронната система, за да бъде тя инструмент за качество и безопасност, а не административна тежест?

Димитър Маринов: Въвеждането на една иновация никога не тръгва гладко и винаги е свързано с промяна. Няма съмнение в ползите от дигитализацията и тя определено не е административна тежест. Който твърди обратното, нека си припомни тоновете хартия, които се попълваха и съхраняваха в болниците и аптеките. Контролът е само малка част от възможностите на дигитализацията. Трупа се огромно количество информация, която, надявам се, някога някой да започне да анализира, за да взема обективни решения за политики.

Поддръжката на софтуер и нарастващите изисквания увеличават разходите за аптеките. Какви са най-острите технологични и организационни предизвикателства днес?

Димитър Маринов: Определено предвиденото задължително въвеждане на СУПТО е предизвикателство номер едно. Това е ненужно, защото аптеките са може би най-светлата и прозрачна част от икономиката, т.е. няма да има фискален ефект, но ще затрудни работата на аптеките много. Първо, финансово, защото обратно на твърдението на МФ това ще струва много пари, а аптеките не могат да калкулират разходите си в крайната цена на лекарствата и да ги повишат, защото цените са регулирани. Второ, организационно, защото СУПТО променя процесите на работа в една аптека, което вече не може да се оцени като тежест.

Какви нови компетентности и професионални роли виждате като естествено развитие на магистър-фармацевта в контекста на персонализираната медицина и новите терапии?

Димитър Маринов: Ресурсите на аптеките не се използват пълноценно от държавата. Имаме над 3000 аптеки, които са здравни заведения. В тях освен отпускане на лекарства и други продукти може да се регламентира и извършването на много други услуги, които да подпомагат дейността на другите медицински специалисти – скрининг, проследяване на терапия, ваксинация на някои ваксини и групи пациенти и много други дейности, свързани с промоция на здравето и рационална лекарствена употреба.

Етиката остава фундамент в здравеопазването. Как се постига баланс между икономическата устойчивост на аптеката и професионалната отговорност към пациента – особено при недостиг или инфлационен натиск?

Димитър Маринов: Лесно от хората с морал и трудно от хората с липса на такъв и необходимост да запълнят тази празнина с материални придобивки и създаване на скъпи, но фалшиви емоции.

III. ИКОНОМИКА НА АПТЕКАТА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕДИ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОТО

Икономиката на аптеката е под натиск – разходи, кадри, регулации. Какъв е устойчивият бизнес модел на българската аптека след 2025 г.?

Димитър Маринов: Единственият устойчив модел за една аптека винаги е този, който е основан върху професионализъм, етично и човешко отношение към пациента. За да могат такива аптеки да се развиват, са необходими честни и смислени правила (нормативна уредба), които обаче да важат за всички, т.е. контролът да е всеобхватен, неизбежен, превантивен и обективен.

Възможността някой да не спазва правилата и контролът да е бухалка за едни и чадър за други, убива дори идеята за аптеката като здравно заведение.

Защо е стратегически важно да се отдели заплащането на професионалната фармацевтична дейност от стойността на лекарствения продукт?

Димитър Маринов: Защото тогава заплащането ще бъде свързано с извършената дейност и няма да зависи от оборота. Иначе казано, стремежът ще бъде пациентът да бъде излекуван с най-малък разход, т.е. да плати най-малко при същото качество, ефикасност и безопасност.

При този модел на финансиране пациентът ще търси качеството на услугата в аптеката, а не цената на продукта.

Преди въвеждането на еврото чувствителността към цени и прозрачност се повишава. Какво трябва да знаят пациентите – и как се гарантира, че процесът ще бъде прозрачен и защитен?

Димитър Маринов: Няма по-контролирано здравно заведение и икономически обект от аптеката. Особено по отношение на цените. В реално време всяко отпускане и продажба се проверяват и докладват в различни системи, които са външни за аптеката и там информацията за извършеното не може да бъде променяна. Максималните и пределните цени в аптеките не се определят от аптеката, а от държавата.