Павел Колев: „Не догонваме бъдещето - вече сме в него”

Павел Колев завършва МУ – София с магистърска степен по фармация и има над двадесет и пет години професионален опит във фармацевтичната индустрия. 

Кариерата му в AbbVie започва през 2012 г., като през годините поема ръководни роли в българския филиал, както и в регион Източна Европа, Близкия изток и Африка. През 2020 г. Павел Колев се присъединява към глобалния маркетинг екип на компанията, а по-късно заема и позицията директор на бизнес направление „Имунология“ в Русия. От лятото на 2022 г. се завръща като управител на AbbVie България.

Павел Колев е член на Управителния съвет (УС) на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) от май 2023 г. Година по-късно е избран за заместник-председател, а на 14 май 2025 г. е избран с мнозинство за председател на УС на Асоциацията.

РАЗДЕЛ 1: ГОЛЕМИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ – НАУЧЕН НАПРЕДЪК, ЕТИЧНИ СТАНДАРТИ, ОБЩЕСТВЕНА МИСИЯ

Живеем във времена, в които науката и технологиите трансформират фундаментално разбирането ни за здраве. Как тези промени ще преобразят фармацевтичната индустрия през следващото десетилетие?

Павел Колев: Живеем във време, в което науката не просто напредва – тя трансформира самия модел на медицината. Геномика, биологични терапии от ново поколение, интеграция на данни и изкуствен интелект – темпото е безпрецедентно. Често не си даваме сметка, че ние не догонваме бъдещето. Вече сме в него. Колкото по-бързо приемем факта и се адаптираме, толкова по-успешно ще се включим в глобалната трансформация.

През следващото десетилетие науката ще промени фармацевтичната индустрия до неузнаваемост. Границите между биология, данни и технологии започват да се размиват, отваряйки път към решения, които доскоро звучаха като научна фантастика. Говорим за свят, в който заболяванията ще се идентифицират, преди да се проявят симптомите, терапии ще се персонализират в реално време според биологичния профил на пациента, а изкуственият интелект ще подпомага учените да откриват нови молекули с темпо, което човешкият мозък сам не би достигнал. Фармацевтичната индустрия постепенно се превръща от производител на лекарства в източник на комплексни здравни стратегии, базирани на биотехнологии, дигитални биомаркери и интегрирани терапевтични платформи. Фокусът ще се измества все по-осезаемо от лечението към предотвратяването на заболяванията.

Разбира се, тази промяна изисква и нов тип лидерство – такова, което мисли системно, балансира научните, регулаторните и обществените аспекти, поставя дългосрочната визия над краткосрочните ползи, познава етичните граници на технологиите и превръща данните в решения с реална дългосрочна стойност за пациентите.

В условията на усилващ се икономически, политически и обществен натиск как фармацевтичната индустрия ще съхрани своя етичен център? Къде е границата между научния прогрес и моралната отговорност?

Павел Колев: Етичният център на фармацевтичната индустрия винаги е бил в основата на доверието, което градим с медицинската общност, институциите и обществото в името на пациентите. Това не е нещо, което активираме под натиск – това е основата, върху която сме изградили сектора. И колкото по-силни са икономическите, политическите и обществените предизвикателства, толкова по-важно е този фундамент да остане стабилен. Границата между научния прогрес и моралната отговорност е ясна: науката отваря врати, но моралът определя как и кога ги прекрачваме. Напредъкът има смисъл само ако служи на хората, ако подобрява живота им по прозрачен и устойчив начин. Във времена, в които говорим за нарастващата роля на изкуствения интелект в развитието на науката, нуждата да инвестираме в човечността става още по-належаща. Технологиите могат да анализират, предвиждат и оптимизират, но не могат да заменят човешката преценка, емпатията, отговорността и моралния избор. Вярвам, че науката и моралът не са противоположни сили. Те трябва да се развиват заедно. Когато научният прогрес е воден от етични принципи и човечност, той се превръща в истинска стойност за пациентите и обществото. А това е най-съществената мисия на нашата индустрия – да съхрани доверието, докато движи прогреса по отговорен, прозрачен и човешки начин.

Вие често подчертавате ролята на здравето като фактор за икономически растеж. Как можем да формираме обществена среда, в която здравето се възприема като стратегически капитал и дългосрочна инвестиция вместо просто като разход?

Павел Колев: Връзката между здравето и икономическото развитие става все по-очевидна, особено в контекста на демографската криза, в която се намира България. Говорим не само за намаляващо население, но и за чувствително свиващ се дял на икономически активните хора. Съчетанието между застаряващо население, висока хронична заболеваемост и емиграцията на млади специалисти създава двойно предизвикателство: от една страна, по-ниски приходи в икономиката, а от друга – по-високи нужди от здравни инвестиции. На този фон България продължава да инвестира един от най-ниските дялове от БВП в здраве, имаме най-високите нива на доплащане в здравната система и оставаме в дъното на европейските класации по предотвратима смъртност и продължителност на живота. Това е сигнал, който не можем да пренебрегнем. Ако искаме да обърнем тенденцията, трябва да променим философията, през която гледаме на здравеопазването: здравето не е разход, а стратегически капитал и ключова инвестиция в устойчивостта на нацията.

Как да постигнем тази промяна?

Първо – превенция, ранна диагностика и навременен достъп до съвременно лечение. Това са трите най-ефективни инструмента за намаляване на тежестта на заболяванията и за дългосрочно поддържане на добро здраве.

Второ – прозрачност и предвидимост във финансирането на системата. Инвестициите в здравеопазването трябва да бъдат съобразени с реалните здравни нужди на населението, за да преминем от реактивно управление към стратегическо планиране. В момента здравните бюджети се определят на база най-ниската здравна вноска в Европа (8%), като това се комбинира с ниска събираемост и липса на прозрачност относно финансирането на държавни служители и социално уязвими групи. Резултатът е ограничен финансов ресурс, който не позволява устойчиво развитие на модерно, ефективно и съвременно здравеопазване, каквото обществото очаква. Освен това бюджетите се разпределят не според актуалните медицински потребности, а спрямо наличните средства и историческото разпределение от предходни години. Това води до скрит дефицит в системата, създава изкривявания и пречи на предвидимостта, а именно предвидимата среда е ключова за привличането на по-значими инвестиции и иновации.

Трето – интегрирани политики и устойчиви партньорства. Нито държавата, нито индустрията, нито медицинската общност могат да се справят сами. Нужни са общи решения – от създаване на регистри и дигитални инструменти до интегриране на иновативни терапии и нови подходи в лечението на хроничните заболявания.

Четвърто – образователни инициативи и стимули за здравословно поведение. Необходима е активна комуникация за ролята на здравето като фактор за икономически растеж и конкретни стимули, насочени към работодатели и граждани. Ползата е двупосочна: по-добро качество на живот и по-висока продуктивност.

РАЗДЕЛ 2: ЕВРОЗОНА, БЮДЖЕТНИ МЕХАНИЗМИ, РЕГУЛАЦИИ И УСТОЙЧИВОСТ НА СИСТЕМАТА – РИСКОВЕ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Влизането на България в еврозоната е повече от финансова стъпка – това е нова рамка на доверието. Какви ще са реалните последици за пациентите и как ще се промени достъпът им до съвременно лечение?

Павел Колев: Влизането на България в еврозоната е силен сигнал за интеграция с европейските стандарти – прозрачност, предвидимост и устойчивост. Тези принципи са критични за модерно здравеопазване и за равнопоставен достъп до лечение. За пациентите потенциалът е значим. Еврозоната може да осигури по-стабилно финансиране, по-лесна интеграция на европейски механизми и по-високи стандарти за качеството на лечение. Това обаче няма да се случи автоматично. За да ускорим въвеждането на иновации, са нужни реални структурни реформи и предвидима среда, която позволява дългосрочни решения. Компромиси с достъпа до иновации не бива да има.

Еврозоната трябва да бъде двигател за по-ефективна система – с модернизирани, електронизирани и по-бързи оценъчни процедури. Икономическата стабилност не е цел сама по себе си, а средство за изграждане на устойчива, предвидима и ориентирана към пациента здравна система.

Очаквате ли нарастване на натиска върху цените на лекарствата у нас и какво би предотвратило риска от ограничаване на достъпа до иновативни терапии?

Павел Колев: Натискът върху цените на лекарствата у нас е постоянна тенденция. Това се дължи както на строгите бюджетни ограничения, така и на регулаторната рамка. България прилага правилото за най-ниска цена, определена на база 10 референтни европейски държави. Така на практика имаме едни от най-ниските цени за лекарства в Европа. Към това се добавя и процедурата по редовна ценова ревизия под контрола на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП). В същото време България остава държавата в Европа с едно от най-високите нива на ДДС върху лекарствата (20%). Това увеличава крайната финансова тежест за пациентите и поставя допълнително напрежение върху достъпността, независимо че цените на производител са сред най-ниските на континента. Този фактор често остава извън публичния дебат, но е ключов за реалната цена, която плащат хората.

В допълнение, през последните години натискът се засили и от т.нар. Механизъм за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. Проблемът е, че бюджетът на НЗОК не отразява реалните здравни потребности и така се натрупва растящ дефицит, който се компенсира изцяло от индустрията. За 2025 г. се очаква сумата, която компаниите ще трябва да върнат на НЗОК, да надхвърли 900 милиона лева или над 30% от реалното потребление на лекарства. Това, казано с други думи, означава, че НЗОК реимбурсира терапиите, които българските лекари изписват до август, a в останалата част на годината тези терапии се обезпечават изцяло от индустрията. В предложението за бюджета за 2026 г. този дисбаланс между нуждите на пациентите и публичното финансиране ще продължи да расте. В определени случаи НЗОК фактически изземва целия приход от растежа на употребата на медикаменти, което може да доведе до абсурдни ситуации – компанията да доставя лекарство практически безвъзмездно или дори на отрицателна цена.

Ако тази тенденция се задълбочи, достъпът до иновативни терапии в България е под сериозен риск. Ще се забави навлизането на нови лечения, пациентите ще чакат с години, а натискът върху системата и хроничните заболявания ще нарасне.

Вярвам, че чрез конструктивен диалог с институциите можем да намерим устойчив модел на финансиране, който да е едновременно предвидим за държавата и справедлив спрямо реалните здравни нужди на хората.

Ако България пропусне момента за стратегически реформи, какви ще са последиците от недостатъчното финансиране на здравната система?

Павел Колев: България отдавна е закъсняла със стратегическите реформи в здравеопазването и този факт пролича много ясно по време на пандемията от COVID-19, а и след нея. Ако продължим да отлагаме решенията и да подценяваме значението на устойчивото финансиране, последиците няма да бъдат временни. Те ще се проявят в три направления – здравни, социални и икономически, и ще са негативни и дългосрочни.

Преди всичко ще се задълбочи изоставането ни в достъпа до иновации и съвременни терапии. В най-лошия сценарий България рискува да стане по-малко привлекателна за международните фармацевтични компании, което означава по-малко клинични изпитвания, по-малко иновации и по-ограничен избор за пациентите и за лекуващите ги лекари.

За съжаление, пациентите ще понесат най-тежката част от последствията. Навременният достъп до диагностика и съвременно лечение ще стане все по-труден, а това директно намалява шансовете за пълноценно възстановяване или добър контрол на заболяването. При ограничени публични ресурси все повече хора ще бъдат принудени да доплащат все повече за лечението си, а това неизбежно ще увеличава социалното неравенство.

Здравето се превръща във функция на дохода, което е най-тревожният сигнал за всяка система.

Третият ефект е икономически. Когато пациентите не получават навременно лечение, хоспитализациите се увеличават, престоят в болница се удължава, продуктивността на работната сила намалява, а качеството на живот се влошава. Това създава порочен кръг: повече болни хора → повече разходи → по-малко икономически растеж → още по-малко възможности за инвестиции в здраве.

Затова казвам често, че въпросът не е дали имаме нужда от реформи, а дали можем да си позволим да ги отложим още. Недофинансирането не е просто счетоводен проблем, с риск за бъдещето на страната. Ако искаме устойчивост и европейско качество на здравеопазването, трябва реалистичен и дългосрочен модел на финансиране, който отговаря на нуждите на хората. Изискват се последователност, политическа воля и открит диалог между институциите, медицинската общност и индустрията. Само така българските пациенти ще получат здравеопазване, което не просто лекува, а дава перспектива.

Какви условия са нужни, за да остане България привлекателна дестинация за инвестиции в здравеопазването и науката?

Павел Колев: Ако искаме България да остане привлекателна за инвестиции в здравеопазването и науката, трябва да кажем нещата директно: индустрията инвестира там, където има предвидимост, устойчиво финансиране, разумни правила и уважение към стойността на иновациите. Всичко останало е риск, който международните компании просто не могат да си позволят.

Предвидимата регулаторна среда е ключово условие. Компаниите вземат решения с дългосрочен хоризонт. Когато процесите са бавни, непоследователни или се променят внезапно, доверието се подкопава. А без доверие не може да има инвестиции.

Необходим е устойчив модел на финансиране, който реално покрива здравните нужди. Когато бюджетите изостават, а рискът се прехвърля едностранно върху индустрията, инвеститорите се отдръпват.

България трябва да покаже ясна визия за ролята на иновациите. Държавите, които ясно заявяват, че иновативната терапия, дигитализацията и научният прогрес са приоритет, автоматично стават предпочитан партньор. А ние в България сме на кръстопът. Или създаваме среда, в която правилата са стабилни, решенията – предвидими, а достъпът до терапия -гарантиран, или трябва да приемем риска да видим оттегляне на инвестиции, забавяне на иновациите и влошени перспективи за пациентите.

РАЗДЕЛ 3. ИНОВАЦИИ И ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРИОРИТЕТИ

Кои научни направления и терапии ще определят стратегическия фокус на AbbVie през следващите години? Къде е големият потенциал за трансформация?

Павел Колев: Стратегическият фокус на AbbVie през следващите години ще бъде определян от онези научни направления, в които иновациите имат потенциала да променят фундаментално начина, по който лекуваме и все по-често предотвратяваме тежките заболявания. През последните няколко години AbbVie значително ускори инвестициите си в научноизследователска дейност, фокусирайки се върху разработването на нови терапии именно в областта на автоимунните заболявания, неврологията, естетичната медицина и онкологията. Паралелно с това компанията влезе в стратегически партньорства с водещи биофармацевтични компании и изследователски институции. Това не е свързано просто с разширяване на портфолиото, а е дългосрочна стратегия, която ще ни позволи да надградим потенциала на съществуващите терапии и да въведем напълно нови решения за пациентите.

Основният ключов стълб на компанията е имунологията. Тук трансформацията е най-осезаема – от широкоспектърни терапии към прецизни, таргетирани решения, които адресират специфични механизми на заболяването. Болестта на Крон, улцерозният колит, ревматологичните и дерматологичните имуно-медиирани заболявания са области, в които все още има огромен неизчерпан потенциал. Новите поколения биологични и модулаторни терапии ще бъдат определящи през следващото десетилетие.

Вторият стратегически фокус е онкологията. Това е едно от направленията, в които науката напредва най-бързо. AbbVie инвестира в терапии, насочени към конкретни молекулярни механизми на туморния растеж до нови имуноонкологични платформи и персонализирани комбинирани подходи. Целта е да превърнем част от най-тежките онкологични диагнози в хронично контролируеми заболявания.

Ключов приоритет за компанията е и неврологията – област, в която общественият и демографският натиск расте експоненциално. Заболявания като болест на Паркинсон, алцхаймер, мигрената или редките неврологични състояния изискват нов тип иновации. AbbVie вече работи върху терапии, които таргетират специфични мозъчни пътища и клетъчни механизми и това е едно от направленията, в които очаквам най-голямо ускорение през следващите години. Накратко, големият потенциал за трансформация е именно в това – пресечната точка между биологията, данните и технологията. В този смисъл фокусът на AbbVie през следващите години е ясен – да бъдем в онези области на науката, където иновацията може да промени хода на тежките заболявания – мащабно, дългосрочно и реално.

Къде виждате най-силния потенциал за партньорство между индустрията, медицинската общност и институциите – така че сътрудничеството да не е формално, а да носи измерима стойност?

Павел Колев: Партньорството между индустрията, медицинската общност и институциите има най-голям смисъл там, където можем заедно да променим траекторията на заболяванията и да осигурим по-качествен живот за хората. Вярвам, че именно в превенцията, ранната диагностика и в адекватния достъп до съвременни терапии се крие най-големият неизползван потенциал. Това са области, в които нито една страна не може да постигне устойчив резултат самостоятелно.

Когато индустрията предоставя данни, научни доказателства и реални решения, медицинската общност внася клиничен опит и експертна оценка, а институциите създават предвидима рамка и политики, тогава системата започва да работи в синхрон. Точно това е моментът, в който партньорството престава да бъде формално и се превръща в двигател на реална промяна.

Друга важна посока, в която можем да постигнем много повече заедно, е използването на данни и дигитални инструменти. България има нужда от интегрирана здравна информационна система, която не просто събира данни, а ги превръща в прозрения за по-ранно откриване на заболявания, по-точна прогноза и по-информирани решения.

И нещо много важно: партньорството не е процес на съгласуване. То е процес на изграждане на доверие. Работи само когато е прозрачно, базирано на факти и когато фокусът ни е един и същ – пациентът.

РАЗДЕЛ 4: ЛИДЕРСТВО И ЛИЧНА ПЕРСПЕКТИВА

Какво Ви мотивира лично да поемете лидерството в Управителния съвет на ARPharM точно в този момент, когато секторът е под силен обществен прожектор?

Павел Колев: Това е изключителна чест за мен, тъй като тази позиция е изборна, и именно заради гласуваното доверие аз я възприемам като огромна отговорност. Мотивира ме фактът, че секторът е на критичен етап и има нужда от силно, последователно лидерство. Днес здравеопазването и фармацевтичният сектор са изправени пред три ключови предизвикателства:

• Хронично недофинансиране и скрити дефицити, които застрашават достъпа до иновативни терапии.

• Силна геополитическа и икономическа нестабилност, която увеличава несигурността и поставя под риск европейската конкурентоспособност в иновациите.

• Политическа непредвидимост и липса на дългосрочна визия, които възпрепятстват реформите и устойчивото развитие на системата.

При тези условия е важно гласът на индустрията да бъде ясен и последователен. Моята мотивация идва от убеждението, че можем да постигнем реални резултати – да защитим достъпа до съвременни терапии, да работим за предвидима среда и да поставим здравеопазването сред националните приоритети.

С поглед към ролята Ви на управител на българския филиал на AbbVie – как се изгражда корпоративна култура, в която егото няма място, а личната отговорност е максимална?

Павел Колев: Егото да няма място… затова мечтая и затова работя ежедневно. Клишетата са такива, защото са верни – „културата изяжда стратегията за закуска“. В AbbVie България развиваме екип, който е ангажиран, отговорен и адаптивен, защото в динамична среда способността да се променяш е по-ценна дори от опита и знанията. Гордея се, че работя с професионалисти, които ежедневно влагат сърце и търсят най-доброто във всичко, което правят. Моята роля е да насърчавам екипа да гледа напред, защото това, което ни е донесло успех досега, невинаги ще ни гарантира такъв и утрешния ден.

За личната отговорност има едно правило – доверие. Стремя се да бъда лидер, който подкрепя, изслушва и стимулира открития диалог. Поддържам политика на „отворените врати“ и всеки в екипа знае, че може да се обърне към мен по всяко време.

Имате ли лична формула за баланс между амбиция, отговорност и личен живот, или балансът е просто форма на дисциплина?

Павел Колев: Нямам универсална формула! Не вярвам във формули в живия живот, въпреки че считам себе си за добър в математиката и логическото мислене.

Амбицията е ценна, когато е подкрепена със способности, усилия и ясна цел.

Най-много ценя отговорността – тя изгражда доверие и показва истинско лидерство, особено в трудни моменти. Стремя се амбицията ми винаги да върви с визия и поемане на отговорност за решенията ми.

Имам щастието да получавам силна подкрепа от семейството си, което ми помага да намирам баланс – или да изляза от него, когато се налага. Съпругата и децата ми ме подкрепят напълно и ме разбират в повечето случаи.

Вярвам, че границите и балансът са личен и труден избор… Знам едно – без жертви успех няма и без риск победа няма. Противник съм на оплакванията и прехвърлянето на отговорност върху други за собствения ни баланс между работата и личния живот. Това е въпрос на индивидуален избор, въпрос на приоритети и съзнателни решения. А дали има идеален сценарий – по-скоро не!