Проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. мина на първо четене в две парламентарни комисии

Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. беше приет на първо четене от здравната и от бюджетната комисия в Народното събрание. В здравната комисия той получи подкрепата на 11 депутати срещу 9 „против“, а в бюджетната – 13 гласа „за“ и 8 „против“. Народните представители заявиха, че между първо и второ четене ще бъдат предложени редица промени.

Зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров подчерта, че биомаркерната диагностика трябва да бъде планирана към средствата за медицински изделия, а не в МДД, за да не се възпрепятства прилагането ѝ. Той изрази и притеснения относно прилагането на увеличенията на бюджета, особено по отношение на възнагражденията в болниците и необходимостта от повишение и за специализантите в извънболничната помощ.

Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов съобщи, че е договорено намаляване на доплащането за пациенти с нужда от цялостно протезиране, както и включването на четвърта дентална дейност за възрастни в края на 2026 г.

От Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Димитър Маринов подкрепи целевото финансиране на аптеките в отдалечени райони, но отбеляза, че липсата на предвиден ръст в бюджета ще ограничи ефекта от мярката. Той постави под съмнение и реалното прилагане на минималните гарантирани основни заплати за фармацевтите, тъй като няма ясно разписани санкции за болници, които не ги спазват.

Председателят на Българската болнична асоциация адв. Свилена Димитрова заяви, че ръстът на бюджета е по-малък от този в предходни години и може да не покрие реалните нужди на системата, особено на фона на инфлацията. Тя настоя предвидените 260 млн. евро за възнаграждения на медицинските специалисти да се разпределят чрез цените на клиничните пътеки.

От Българската стопанска камара изразиха несъгласие с проекта. Според зам.-председателя Мария Минчева механизмът за повишаване на заплатите е неправилно структуриран и трябва да се провежда от Министерството на здравеопазването съвместно с работодателите и синдикатите, без фиксирани суми в закона.

Депутатът от ПП–ДБ д-р Александър Симидчиев отбеляза, че ръстът на финансирането за извънболничната помощ е двойно по-нисък спрямо болничната и че резервът на НЗОК е недостатъчен, което създава несигурност.

Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски посочи, че касата изпълнява политиката, определена от законодателната и изпълнителната власт, и че средствата за възнаграждения ще се разпределят чрез два механизма – през клиничните пътеки и чрез целеви трансфери. Той допълни, че надлимитната дейност е сведена до около 5 млн. лева месечно и не се планира да бъде заплащана. Стефановски обяви и идеята за въвеждане на лична здравноосигурителна карта с цел ограничаване на фалшивите хоспитализации.

Зам.-министърът на здравеопазването Явор Пенчев обясни, че философията на бюджета се променя, за да не се създава напрежение между различните категории медицински персонал, и че крайната цел е всички – от санитарите до академичния състав – да получават достойни възнаграждения.