СЗО: Всеки десети лекар и медицинска сестра в Европа е имал мисли за самонараняване

Лекарите и медицинските сестри в Европа работят в условия, които застрашават психичното им здраве. Тревожно висок дял от тях признават, че са имали мисли за самонараняване или желание „по-добре да са мъртви“. Това показва ново проучване на Световната здравна организация (СЗО) – Европа, публикувано по повод Световния ден на психичното здраве, съобщава здраве.нет

Изследването The Mental Health of Nurses and Doctors survey (MeND) е най-мащабното досега – с над 90 000 участници от всички страни членки на ЕС, както и от Исландия и Норвегия. Констатациите му разкриват сериозни последици от дългогодишния недостиг на инвестиции в здравните системи и персонал в Европа.

Според резултатите, 1 от 3 лекари и медицински сестри е преживял тормоз или заплахи на работното място през последната година. 10% са станали жертви на физическо или сексуално насилие.
Един на всеки четирима лекари работи над 50 часа седмично. Близо една трета от медиците пък са на временни трудови договори – фактор, свързан с повишена тревожност и несигурност.

Най-тревожният извод е, че 1 на 10 медици е имал пасивни суицидни мисли през последните две седмици – предвестник на реално самоубийствено поведение. Лекарите и медицинските сестри показват два пъти по-висока честота на такива мисли, отколкото общото население.

Резултатите от проучването MeND са сурово напомняне, че здравните системи са толкова силни, колкото са силни хората, които ги движат. Това коментира д-р Ханс Анри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа.
„Един на трима здравни работници съобщава за депресия или тревожност. Повече от един на десет пък е имал мисли да сложи край на живота си. Това е неприемлива тежест за онези, които се грижат за нас“, подчерта той.

Клуге призова за незабавни мерки – въвеждане на нулева толерантност към насилието и тормоза на работното място, реформа на сменните модели и прекратяване на културата на работа до изтощение. Необходимо е и повече подкрепа за психичното здраве на медицинския персонал, както и отговорност от страна на ръководствата на лечебните заведения.

По данни на СЗО между 11% и 34% от здравните работници обмислят да напуснат професията, а до 40% от страдащите от депресия са ползвали болничен през последната година. Очакваният недостиг на медицински кадри в Европа до 2030 г. е 940 000 души.

„Не можем да си позволим да губим здравни работници заради прегаряне, отчаяние или насилие. Тяхното благосъстояние не е само морално задължение – то е основата на безопасните и висококачествени грижи“, заключи д-р Клуге.