Тодор Кесимов: „Истинската мярка за успех е следата, която оставяме“

Тодор Кесимов е генерален мениджър на Takeda за България и Румъния от началото на 2023 г. Постъпва в Takeda през 2012 г., като професионалният му път в компанията преминава през различни позиции в областта на финансите и логистиката както в представителството на Takeda в България, така и с отговорности за различни съседни държави. От началото на 2018 г. поема поста управител на представителството на Takeda в България, а след това и управлението на Takeda за Румъния и България.

Тодор Кесимов е член на Управителния съвет на ARPharM от 2021 г., като в периода 2023 – 2025 г. е негов председател. От 2020 г. е член и на Управителния съвет на Японско българската бизнес асоциация, а от началото на 2024 г. е негов председател.

Завършил е Regent’s Business School London през 2007 г., специалност „Финанси“.

I. СТРАТЕГИЯ, ЛИДЕРСТВО И НАУЧНИ ПРИОРИТЕТИ

Вашият управленски опит обединява работа в различни пазари, екипи и култури. Как този международен контекст влияе на начина, по който ръководите Takeda в България?

Toдор Кесимов: Международният опит помага да гледаш на пазара не само през локални предизвикателства, а през по-широка стратегическа перспектива. В различните държави виждаш различни модели на здравни системи и това позволява по-бързо да разчиташ тенденции и да предвиждаш промени. 

В България това се превръща в много практичен подход: вземаме решения, ориентирани към пациента и дългосрочното доверие, но действаме с предприемаческа скорост и дигитално мислене. С други думи – комбинираме наученото от зрели пазари с адаптация към българския контекст, без да копираме механично модели.

Вярвам, че силният резултат идва, когато екипите споделят опит, допълват се и работят през общи ценности, а не през граници.

Takeda има дълбоко вкоренена философия за ценности и лидерство още от основаването преди повече от 240 години. Как успявате да намерите баланса между традициите и иновативния подход?

Toдор Кесимов: Takeda има силно наследство и ясно формулирани ценности, които не се променят с времето – те са основата. Балансът идва от начина, по който ги прилагаме в съвременен контекст. От една страна, традициите дават посоката – решаваме през принципа „Пациент – Доверие – Репутация – Бизнес“ и така избягваме решения, продиктувани само от краткосрочни цели. От друга страна, иновацията е в „как“ действаме – използваме данни, дигитални решения, нови модели на взаимодействие с институции и партньори, за да постигаме резултати по-бързо и по-ефективно.

Аз лично виждам баланса в това да пазим смисъла, но да променяме подходите. Традицията определя кое е важно, а иновацията – как най-добре да го постигнем днес.

От момента, в който поехте Takeda в България и Румъния, кои са трите стратегически трансформации, които доведоха до най-голямо подобрение в достъпа, партньорствата или вътрешната ефективност на организацията?

Toдор Кесимов: Създадохме стабилен интегриран екип, работещ в двете държави, като успешната формула за мен за работата на този екип е „доверие, уважение и самостоятелност“. Давам предварително кредит на доверие и очаквам да го поддържат. Държа да се уважаваме като хора и професионалисти. Също така се целим да работим като едно цяло в двете държави – с единен подход (доколкото е възможно), пренасяйки добрите практики от всяка държава в другата. Не на последно място, въвеждаме различни дигитални решения и multi-channel engagements, които да помогнат на екипа в ефективното постигане на целите ни.

Къде виждате следващите научни пробиви в терапевтичните области на Takeda – например в IBD, редки метаболитни заболявания, невронаука или онкология?

Toдор Кесимов: Общият тренд, който виждам, е, че науката и технологиите позволяват да бъдем по-прецизни, по-бързи и по-ориентирани към реалните нужди на пациента – това е мястото, където Takeda може да води иновациите. Takeda има уникален профил в плазмените терапии. 

Какви са най-големите предизвикателства и какво е нужно, за да се укрепи достъпът на пациентите до модерни плазмени продукти в региона?

Toдор Кесимов: С терапии, произведени от човешка плазма, се лекуват редки, хронични и тежки заболявания. Неслучайно част от тях са включени в Списъка на основните лекарства на СЗО (WHO Model List of Essential Medicines). Но те имат редица специфики – от гледна точка на производство и път до пациента, които създават и предизвикателства пред осигуряването на достъп до тях. Производството на лекарствените продукти на основата на кръвна плазма използва специфична, силно регулирана и оскъдна спрямо потребностите суровина – плазма от живи здрави донори, и тя формира повече от 50% от стойността на завършения лекарствен продукт. За сравнение, стойността на изходната суровина за конвенционалните лекарствени продукти е не повече от 5% от стойността на завършения продукт. Производственият процес и достигането на продукта от плазма до пазара е с продължителност приблизително 7 – 12 месеца, в сравнение с 2 – 3 месеца продължителност на същия процес при традиционните лекарствени продукти. Поради тези и  редица други причини в много държави има специална политика за ценообразуване и реимбурсация на плазмените терапии. В България обаче те са подложени на абсолютно идентични правила като традиционните лекарства, което съществено затруднява достъпа на пациентите до тях.

II. ДОСТЪП, ЕТИКА И ЗДРАВНИ ПОЛИТИКИ

Пациентите с редки болести и тежки хронични състояния често срещат административни и логистични препятствия за достъп до нови терапии. Кои са най-критичните бариери в България и как Takeda работи за тяхното преодоляване?

Toдор Кесимов: Темата с достъпа до терапия е комплексна – като се започне от самото включване на съответния медикамент в списъка със заплащани от НЗОК лекарства (Позитивния лекарствен списък) и се стигне до чисто административни процеси, особено при пациенти с редки заболявания. По отношение на включването на медикаментите в обхвата на заплащаните от НЗОК терапии основна пречка, водеща до забавяне на достъпа, е изискването заболяването да е сред тези, за лечение на които НЗОК заплаща, т.е. да фигурира в един отделен списък. Това е казус най-вече при редките болести, а добавянето на заболяване в този списък често отнема години. Пречка пред по-бърз достъп (за терапии за  всякакви заболявания) е също и изискването терапията да се заплаща с публични средства (т.е. да се реимбурсира) в поне 5 от изричен списък от 17 държави (за редки болести – 5 от всички държави в ЕС). Когато една терапия все пак бъде включена в ПЛС, пациентите се сблъскват с административните процеси около предписване на терапията и одобряването ѝ от комисия в НЗОК, както и с обстоятелството, че за всяко рядко заболяване има единични (често дори само един в цялата страна) центрове, обслужващи пациенти от цяла България, в това число предписващи и администриращи терапията. Takeda като част от Управителния съвет на ARPharM (Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България) е в постоянен диалог с Министерството на здравеопазването, НЗОК и всички компетентни институции за преодоляване на наличните предизвикателства пред пациентите.

Как балансирате между научната иновация и икономическата устойчивост, особено при лечения с висок клиничен ефект, но и висока цена – като плазмени продукти или терапии за редки заболявания?

Toдор Кесимов: За нас балансът означава да осигурим достъп до терапии с доказан клиничен ефект, като същевременно работим със здравните институции за устойчиви решения. Инвестираме в партньорства и програми за достъп, така че пациентите да получат навременна и справедлива възможност за лечение дори когато става дума за редки заболявания или високостойностни продукти.

Според Вас има ли нужда от повишаване на информираността за проблемите в здравеопазването? Какви партньорства и комуникационни подходи използвате, за да повишавате информираността и доверието, особено по чувствителни теми като редки болести?

Toдор Кесимов: Категорично трябва да се говори за проблемите, с които се сблъскват пациентите – защото проблемите в системата на здравеопазването в крайна сметка рефлектират върху хората – настоящи и потенциални пациенти. Затова Takeda заедно с ARPharM инвестира усилия в споделянето на проблемите по отношение на финансирането на системата и нейната устойчивост, както и достъпа до иновативна терапия. Пациентите обаче се сблъскват и с други проблеми освен достъпа до лечение – поставянето на диагноза. Това е особено валидно в редките болести – често пациентите получават точна диагноза след повече от 5, дори 10 и повече години от първия симптом. Причините са комплексни, но е важно да се повишава информираността на обществото за тези заболявания и за нуждата да се посети лекар. Във връзка с това в Takeda сме осъществили многобройни информационни кампании през годините – както за редките болести като цяло, така и за отделни заболявания. Сега стартираме поредната кампания заедно с Асоциация Ангиоедем, Уртикария и Астма – този път в областта на наследствения ангиоедем. Това е коварно заболяване, при което се получават необичайни отоци по различни части на тялото, приличащи на алергия. Отокът може и да е във вътрешните органи, особено опасен е, ако е в областта на гърлото – тогава изходът може да е фатален. Кампанията има за цел да подобри разпознаваемостта и ранната диагностика на това заболяване.

Какво е мястото на дигитализацията, реалните данни от практиката и AI за Takeda – в прогнозиране на потребности, проследяване на ефективност, взаимодействие с пациенти или етични оценки в здравеопазването?

Toдор Кесимов: Клише е да се каже, че дигитализацията е важна и неизменна част от бъдещето на здравеопазването. Но това е наистина така – реализирането на много модели за устойчиво здравеопазване (например модели за заплащане при резултат или качествена оценка за разходна ефективност) е възможно единствено при наличието на качествени и структурирани данни, както и на нужната инфраструктура за обработването им. Във връзка с това AI може много да помогне за обработването на данни с оглед конкретна цел. Също все повече в Европа, а и в световен мащаб AI се използва за подпомагане на диагностиката, особено в редките болести, чрез скрининг на досиета по определени критерии с цел установяване на определени симптоми и връзки между тях. Takeda следва тези тенденции. Инвестираме много в генерирането на реални данни, както и в различни иновативни модели за подобряване на диагностиката. Прилагаме новите технологии и в ежедневната ни работа с цел оптимизиране на различни процеси и подобряване на качеството в комуникацията ни с всички наши партньори.

III. НАВЕЧЕРИЕТО НА ЕВРОТО – НАУКА, ЕТИКА, ИКОНОМИКА

Как въвеждането на еврото в България ще се отрази върху ценообразуването и обезпечаването на лечението в ключови терапевтични области като редки болести, IBD, онкология?

Toдор Кесимов: За България приемането на еврото е важна стъпка напред в посока повишаване на доверието в стабилността на страната ни, в това число на централите на фармацевтичните компании. Единната валута определено е улеснение в ценовото рефериране, както и в спазването на вътрешно установените за всички държави в региона ценови нива. Макар досега да имахме фиксиран курс към еврото, което също ни поставяше в по-добра позиция от Румъния например, все пак превалутирането винаги внася известно усещане за несигурност. Извън това не очакваме значителни промени, свързани с преминаването към еврото, по отношение на ценообразуването на лекарства и достъпа до терапии.

От етична гледна точка – как дефинирате справедлива цена на иновацията в условията на обща европейска валута и как България може да ускори достъпа, без да компрометира устойчивостта на системата?

Toдор Кесимов: Въпросът за справедлива цена на иновацията в светлината на устойчивото здравеопазване е винаги актуална и чувствителна тема. Зад създаването на една иновативна терапия, особено в областта на редките болести, стоят значителни инвестиции. Същевременно напълно разбираме затрудненията на финансовите системи на държавите, особено такива с ограничени бюджети като България, с осигуряване на достатъчен бюджет за лекарства. Затова индустрията и държавата трябва да работят заедно и през последните месеци и дори години ние от Takeda заедно с ARPharM сме засвидетелствали нашето партньорство и готовност за диалог с МЗ и НЗОК с цел създаване на условия на предвидимост и устойчивост на системата на здравеопазване. Takeda, както и всички иновативни компании, заплаща на НЗОК немалък размер отстъпки, често се стига до продажба на „отрицателна“ стойност, като това е цената, която сме готови да платим, за да осигурим достъп на българските пациенти до съвременните постижения на науката и медицината.

Коя лидерска практика Ви е помогнала най-много да превръщате глобалните ценности на Takeda почтеност, справедливост, честност и упоритост – в реални резултати за екипа, партньорите и пациентите?

Toдор Кесимов: Самите ценности описват лидерския модел, в който вярвам – да сме почтени и честни вътре в екипа и навън, към нашите партньори, водени от усещането за справедливост и упорито следвайки целите ни в полза на пациента. За да се случи това, вярвам, че е важно да предизвикваш сам себе си и да служиш за добър пример. Едно от най-големите предизвикателства е било да поддържам себе си и екипа достатъчно мотивирани. За мен е важно в компанията да има подходящата среда, така че всеки служител сам да излиза от зоната си на комфорт, да определя сам приоритетите си, да е отговорен сам за своя успех. И когато постигнем това, постигаме и най-важното – следата, която оставяме след себе си – за пациентите, за обществото. Тя е истинският измерител на успеха – осигурените терапии, спасения или удължения живот, изграденото в полза на цялото ни общество с инициативите ни за корпоративна социална отговорност.