Министерството на здравеопазването предлага мащабна реформа: нови мегаструктури и съкращаване на щатни бройки

Министерството на здравеопазването предлага цялостно преструктуриране на системата с обединяване на агенции, национални центрове и регионални структури в няколко големи административни звена. Това предвижда доклад на министъра на здравеопазването Катя Ивкова до Министерския съвет, предоставен на медиите от председателя на парламентарната Комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов.

Предложенията предвиждат създаването на няколко нови мегаструктури, централизация на редица дейности и поетапно съкращаване на общо 440 щатни бройки до края на 2028 г.

Една от най-съществените промени е обединяването на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и Центъра за асистирана репродукция в единна структура. Вместо разделяне на контролните и трансплантационните функции, както беше обсъждано през последните години, те ще бъдат организирани в обща администрация с отделни специализирани дирекции – за лекарствени продукти и медицински изделия, регистрация и контрол на лечебната дейност, трансплантации и донорство, асистирана репродукция и цени и реимбурсиране на лекарствата.

Според министър Ивкова това ще позволи укрепване на контролната дейност, донорството и трансплантациите, които в момента страдат от недостатъчен кадрови ресурс.

Предлага се също обединяване на Центровете за спешна медицинска помощ, Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха и Националния център за обучение и квалификация в системата на спешната помощ. Идеята е да бъде изградена единна структура, която да координира наземните и въздушните екипи, връзката с телефон 112 и комуникацията с лечебните заведения.

Друга голяма промяна предвижда всички Районни картотеки на медицинската експертиза да преминат към Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Предвижда се още закриване на районните центрове по трансфузионна хематология и създаване на единен Национален център с регионални подразделения.

От националните центрове като самостоятелна структура ще бъде запазен единствено Националният център по заразни и паразитни болести. Националният център по обществено здраве и анализи и Националният център по радиобиология и радиационна защита ще бъдат обединени. Предлага се и общ административен център за държавните психиатрични болници и Центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания.

Сред най-мащабните промени е преобразуването на регионалните здравни инспекции. Проектът предвижда 28-те РЗИ да престанат да съществуват като самостоятелни юридически лица и да бъдат включени в нова Главна дирекция „Главна здравна инспекция“ към Министерството на здравеопазването. В нея ще функционират регионални структури и специализирани дирекции по обществено здраве, надзор на заразните болести и лабораторни изследвания.

Планира се и създаването на Главна дирекция „Медицински дейности“, която ще обедини направленията „Лечебни дейности“ и „Спешна медицинска помощ“ с 28 регионални отдела.

Реформата предвижда и сериозна централизация на административните функции. Финансовите, правните, обществените поръчки и административното обслужване на новите структури ще се извършват централизирано от Министерството на здравеопазването.

В областта на дигитализацията се предлага създаване на нова дирекция „Информационно и комуникационно обслужване“, която ще поеме поддръжката на всички информационни системи в здравеопазването, разработването на нов софтуер, изграждането на единни регистри и предоставянето на електронни административни услуги. В нея ще бъде включена и дирекция „Електронни системи и информационно управление“ от Столичната РЗИ.

Предвижда се още обединяване на дирекциите „Изпълнение на проекти, програми и стратегии“ и „Здравно-информационни системи“ по отношение на проектите за дигитализация. Според мотивите това трябва да подпомогне развитието на Националната здравноинформационна система (НЗИС), внедряването на изкуствен интелект и създаването на единни регистри в здравеопазването.

В доклада министър Ивкова предлага и укрепване на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ чрез увеличаване на човешкия ресурс.

Преструктурирането ще се реализира на три етапа. На първия етап се предвижда съкращаване на 190 административни щатни бройки в РЗИ, на втория – още 150 щатни бройки в Центровете за спешна медицинска помощ и националните центрове, а на третия – 100 административни позиции в останалите структури. Общото намаление ще достигне 440 щатни бройки до края на 2028 г.

Предложенията предизвикаха реакция от председателя на парламентарната Комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов, който публикува позиция във Facebook.

По думите му реформа в системата е необходима, но тя не трябва да води до отслабване на държавния капацитет.

„Да премахваме дублираща администрация е разумно. Да цифровизираме процеси е необходимо. Да подобрим управлението и координацията е задължително. Но не бива под лозунга за „оптимизация“ да се отслабят институциите, които доказаха своята стойност в най-тежката здравна криза на нашето поколение“, заявява Ангелов.

Той обръща специално внимание на предложението за закриване на РЗИ като самостоятелни юридически лица, като посочва, че именно регионалните структури са били гръбнакът на държавния отговор по време на пандемията от COVID-19.

„Силна държава не е тази, която просто намалява броя на юридическите лица. Силна държава е тази, която пази работещите си структури, уважава хората в тях и гарантира, че при следваща криза ще има кой да реагира незабавно, компетентно и близо до гражданите“, посочва още председателят на парламентарната здравна комисия.